— Пази я да не я види някой мъж — знаеш на каква почит е мъжът й при халифа! Не закъснявайте!
Повела старицата жената, отвела я в къщата на момъка. Когато тя влязла в гостната, момъкът скочил, прегърнал я и започнал да целува ръцете и нозете й. Тя била поразена от неговата хубост и й се сторило, че тази стая и всички цветя, ястия и напитки в нея са сън.
— Името на Аллах да те пази, дъще! — рекла старицата. — Не бой се, аз нито за миг няма да те изоставя! Ти си му лика-прилика, и той ти е лика-прилика!
Седнала жената безкрайно смутена, а момъкът започнал да я закача и да я разсмива, да я забавлява със стихове и разкази, докато накрая тя се успокоила и се развеселила. Започнала да яде и пие, а когато виното я ударило в главата, взела уда и запяла. Старицата излязла, оставила ги сами и те цяла нощ се наслаждавали на хубостта си, преплетени в постелята. На сутринта старицата се върнала, пожелала им добро утро и запитала:
— Как мина нощта ти, господарке?
— Хубаво беше благодарение на твоята ловкост и на умението ти да бъдеш сводница! — рекла жената.
— Хайде да се връщаме при майка ти!
А момъкът й дал сто динара и рекъл:
— Остави ми я и за тази нощ!
Излязла старицата, отишла при майката и й рекла:
— Дъщеря ти ти изпраща поздрави! Майката на невестата взе от нея клетва да остане там още една нощ!
— Поздрави ги и двете! — отговорила майката. — Щом момичето ми е добро, не е беда да пренощува там още една нощ — нека се повесели, че аз се боя за нея, толкова е огорчена от мъжа си!
Така старицата измисляла за майката хитрост след хитрост и всеки ден вземала от момъка по сто динара. И когато минали седем дни, майката й рекла:
— Още този миг ми върни момичето, сърцето ми тъгува за него! Много дълго я нямаше и това вече ми се струва подозрително.
Излязла старицата, отишла при жената, повела я за ръка, излезли от стаята на момъка, докато още спял, довела я при майка й. Тя я посрещнала весело и приветливо, много зарадвана и възкликнала:
— Дъще, сърцето ми затъгува по тебе и аз се нахвърлих към тази моя сестра с думи, които я натъжиха!
— Целувай й ръцете и нозете! — викнала дъщерята. — Ако не направиш това, нито аз съм ти дъщеря, нито ти си ми майка!
И майката начаса се помирила със старицата.
А момъкът, като дошъл на себе си от махмурлука, не намерил жената до себе си, но бил доволен и от онова, което получил, защото вече бил постигнал своето. А старицата се върнала при него, поздравила го и запитала:
— Какво лошо намери в това, което направих за тебе?
— Ти прекрасно измисли и нагласи всичко! — възкликнал той.
— Хайде сега да поправим онова, което развалихме! — рекла тя. — Нека върнем тази жена на мъжа й, че нали заради нас тя се раздели с него!
— А какво трябва да сторим? — запитал момъкът.
— Ти ще отидеш до дюкяна на онзи търговец! — отговорила тя. — Седни до него, поздрави го, пък аз ще мина край дюкяна. Щом ме видиш, бързо излез, хвани ме, дърпай дрехите ми, ругай ме, искай си покривалото и говори на търговеца: „Господине, помниш ли онова покривало, което купих от тебе за цели петдесет динара! Случи се, господине, че моята неволница си го наметна и прогори едно късче от края! Тя дала покривалото на тази старица да го обримчи, а тя го взела и си отишла и от този ден не съм го виждал!“
Той отишъл в дюкяна, поседял малко и видял, че старицата минава и премята в ръцете си зърната на броеницата! Момъкът скочил, задърпал я за роклята, започнал да я ругае и проклина, а тя му отговаряла меко:
— Да ти е простено, чедо!
Събрали се хората от пазара около тях и ги заразпитвали:
— Какво е станало?
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила разказа на седмия везир за старицата, момъка и омъжената жена:
— Хора! — завикал момъкът. — Аз купих от този търговец покривало за цели петдесет динара! Неволницата ми го носи само един час, после седна, за да го опуши с благовония, но изскочи искра и го прогори от края! Дадохме го на тази старица да го обримчи, но оттогава лицето й не сме виждали!
— Този момък каза истината! — възкликнала старицата. — Да, аз взех от него покривалото, влязох в една къща, където имам навик да се отбивам, но го забутах там някъде и не знам къде е! А аз съм бедна жена, изплаших се от гнева на стопанина му и съм избягвала да го срещам!