— Кой си ти, човече?
— Търговец съм, чужденец! — отговорил той.
— Пази се от хората в този град! — посъветвала го тя. — Те са коварни, крадци и мамят чужденците.
Оставила го и си отишла. На сутринта го срещнал някакъв жител от града, поздравил го и го запитал:
— Откъде си дошъл, господине?
— От далече! — отговорил търговецът.
— Какво си донесъл за търговия?
— Сандалово дърво! Казват, че при вас вървяло на висока цена!
— Сгрешил е този, който те е посъветвал! — казал човекът. — Ние палим под тенджерите само сандалово дърво, то върви на една цена с обикновените дърва!
Натъжил се човекът, хем му се вярвало, хем не. Спрял той у един от градските ханове и там започнал да разпалва огъня под тенджерката си със сандалово дърво. Ханджията го видял какво прави, и запитал:
— Няма ли да ми продадеш това дърво — ще ти платя крина срещу крина, каквото си поискаш!
— Продавам ти го! — казал търговецът.
Човекът пренесъл всичкото дърво у дома си, а продавачът смятал да поиска толкова злато, колкото дърво се побере в крините.
На сутринта търговецът излязъл из града. Срещнал го някакъв синеок човек, който при това бил и едноок. Залепил се за търговеца и му заговорил:
— Ти извади окото ми, сега няма да те изпусна!
— Такова нещо не е имало! — отрекъл търговецът.
Събрали се хората и замолили едноокия да даде на търговеца отсрочка от един ден, за да му изплати цената на окото. Търговецът уговорил един да му стане поръчител и го пуснали. Тръгнал си той, но усетил, че сандалът му се бил скъсал, докато го влачел едноокият. Спрял пред работилницата на някакъв обущар, дал му го да го поправи и казал:
— Поправи го и ще получиш насреща онова, което пожелаеш!
Излязъл от обущарницата и видял, че няколко души хвърлят зар. Седнал до тях. Те му предложили да поиграе с тях и той се заиграл. Но те направили така, че го победили, и му предложили да избира: или да изпие морето, или да им даде всичките си пари. Изправил се търговецът и рекъл:
— Дайте ми срок до утре!
Тръгнал си съкрушен от станалото, не знаел как ще живее по-нататък. Седнал замислен, тъжен и скръбен. И ето че при него дошла старица, погледнала го и му рекла:
— Май са те ограбили, защото си много тъжен.
Той й разказал всичко, което му се било случило, и тя рекла:
— Кой ли те е излъгал с това сандалово дърво? Че неговата цена при нас е десет динара за ратл! Но аз ще ти измисля една хитрост и ще се моля да намериш спасение в нея! Иди при градската порта! На това място седи сляп шейх — учен, умен и знаещ! Всички отиват при него и го питат каквото им се ще, а той им показва по какъв начин да спечелят. Той познава магиите, хитростите и измамите. Вечер при него се събират измамниците. Иди при него, но се скрий от враговете си така, че да чуваш думите им, без те да те видят! Дано чуеш там как да се отървеш от бедите си!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН И ПЕТДЕСЕТАТА НОЩ…Тя продължила разказа на царския син за търговеца, слепеца и мошениците:
Търговецът се разделил със старицата и отишъл на мястото при градската порта. Спрял там, забелязал шейха и приседнал недалеч от него на скришно място. Не минало много време, и неговите хора дошли да се договарят. Застанали пред шейха, поздравили го, поздравили се един друг и насядали. Търговецът разпознал сред тях всички, с които си имал работа. Шейхът им предложил да хапнат, после всеки излизал напред и разказвал какво му се било случило през деня. Напред излязъл онзи, който му бил взел сандаловото дърво, и разказал на шейха какво е направил, за да купи сандаловото дърво, без да плаща, и как се договорили, че ще заменят крина от дървото с крина за каквото онзи поиска.
— Той може да надделее над тебе! — рекъл шейхът.
— А как ще надделее! — възкликнал мошеникът.
— Ако ти каже да пълниш крината със злато и сребро — ще му го дадеш ли?
— Ще му го дам, защото пак ще съм в печалба:
— А ако ти каже — продължил шейхът — да му напълниш крината с бълхи — половината да са мъжки и половината женски, — какво ще правиш?
И онзи разбрал, че така ще надделеят над него.
Пристъпил напред едноокият и рекъл:
— Шейх, днес зърнах мъж чужденец в страната ни. Премерих си хитростта с него, залепих се за него и му викнах: „Ти извади окото ми!“ Не го оставих, докато няколко души не го принудиха утре да се върне и да ми плати за окото!