— Ако поиска да надделее над тебе — ще го направи! — рекъл шейхът.
— И как ще надделее?
— Ами ще ти каже: „Ти извади окото си и аз ще извадя окото си — после ще претеглим двете очи! Ако твоето око е равно по тежест на моето, ти ще бъдеш правият!“ Тогава ти ще си му длъжник за окото, а сам ще останеш сляп, пък той ще вижда с другото си око!
Едноокият разбрал, че търговецът ще го победи.
Пристъпил напред обущарят и рекъл на шейха:
— Шейх, днес дойде при мене един човек, който ми даде сандала си и каза: „Поправи го!“ Запитах го колко ще ми плати, а той ми отговори: „Ще получиш насреща толкова, колкото пожелаеш!“ А аз ще се съглася само ако взема всичките му пари!
— А ако рече да си вземе чехъла, без да ти плати нищо? — запитал шейхът. — Той ще ти каже: „Враговете на султана са разбити, съперниците му са обезсилени, многочислени са неговите деца и помощници. Съгласен ли си това да ти е платата или не?“ Ако ти речеш: „Съгласен съм!“, той ще си вземе сандала и ще си отиде, а речеш ли: „Не съм съгласен!“, той пак ще си вземе сандала, но ще те натупа с него по главата и шията!
И обущарят разбрал, че ще бъде победен.
Пристъпил и човекът, който се бил обзалагал на зарове, и рекъл:
— Шейх, аз срещнах един човек, играхме на зар, измамих го и му казах: „Ако изпиеш това море, давам ти всичките си пари, ако не го изпиеш — даваш ми всичките си пари!“
— Ако пожелае да надделее, ще надделее! — рекъл шейхът.
— И как ще стане това?
— Ами ще ти каже: „Подръж ми с ръка чучура на морето, за да го изпия!“ Ти няма да можеш и ще бъдеш победен!
Търговецът изслушал какви доводи трябва да използва срещу изнудвачите, и се прибрал в стаята си. Когато се съмнало, дошъл при него онзи, с който се бил обзаложил, че ще изпие морето.
— Подръж ми чучура на морето, че да го изпия! — рекъл търговецът.
Онзи, разбира се, не можел да направи това. Така търговецът надделял. Хитрецът се откупил със сто динара и си отишъл. Дошъл обущарят и си поискал толкова, колкото да остане доволен, а търговецът му рекъл:
— А ще ти стигне ли това, че султанът победи враговете си, обезсили съперниците си и порасна броят на децата му?
— Да, ще ми стигне! — рекъл обущарят.
Човекът си взел сандала, без да плати, и онзи си отишъл. Ето че дошъл и едноокият да си иска цената за окото, а търговецът му казал:
— Извади си окото и аз ще си извадя окото! Ще ги претеглим и ако са равни по тегло — значи си имал право и аз ще ти платя окото, колкото струва!
— Е, чакай малко де! — замолил го едноокият.
Помирил се търговецът и с него срещу сто динара и той си отишъл. Накрая дошъл и онзи, който бил взел сандаловото дърво, и рекъл:
— Колко ще искаш за дървото си?
— А ти колко ми даваш?
— Нали се договорихме — крина дърво срещу крина от каквото поискаш! Ако искаш — със злато и сребро ще я напълня!
— Ще приема само ако я напълниш с бълхи — половината да са мъжки и половината — женски!
— Е, такова нещо няма да мога! — рекъл човекът.
Така търговецът надделял, а купувачът се откупил от него срещу сто динара, след като му върнал сандаловото дърво. Търговецът продал това дърво, както си искал, спечелил много пари и напуснал града…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че царският син продължил своите приказки:
Приказка за тригодишното момче
Живял някога разпътен мъж. Чул той за някаква хубава жена, която не живеела в неговия град. Отишъл в нейния град, взел дарове. Стигнал до къщата й и влязъл. Тя го посрещнала с уважение и почит и гостоприемно му предложила ядене и пиене. Тази жена имала тригодишно момченце, оставила го при него и се заела да поприготви това-онова. А пък той й рекъл:
— Хайде да си полегнем!
— Детето стои и гледа! — рекла тя.
— Че това е малко дете — нищо не разбира, нищо не говори!
— Ако знаеш как схваща всичко, нямаше така да говориш!
Когато забелязало, че оризът се е сварил, детето заплакало силно.
— Защо плачеш, чедо? — запитала майката.