— Сипи ми ориз и го полей с масло! — отговорило то.
Майката му сипала ориз, поляла го с масло, момчето хапнало и пак заплакало.
— Защо плачеш, чедо? — запитала майката.
— Сложи ми в него и захар, мамо! — помолило детето.
А човекът се ядосал и възкликнал:
— Ти си едно лошо хлапе!
— За бога, ако тук има някой лош човек — това си ти! — рекло детето. — Ти се мори да пътуваш от един град в друг, само и само да търсиш разврат! А аз плачех, защото нещо ми падна в окото, сълзите ми го измъкнаха, хапнах си ориз с масло и захар и сега съм сит! Кой от нас е лошият?
Мъжът се засрамил от думите на момченцето. После му дошло вдъхновение, станал начаса достоен човек и без да посегне на жената, се върнал в своя град.
Приказка за петгодишното момче
Научих още, царю, че четирима търговци се сдружили — имали общо хиляда динара, събрали ги заедно и ги сложили в една кесия. Отишли да купят стока. Видели край пътя хубава градина. Спрели там, оставили кесията при вардачката да я пази, влезли в градината, поразходили се, яли, пили и се веселили и един от тях рекъл:
— Хрумна ми нещо добро! Имам благовония! Хайде да си измием главите в този поток и да се освежим!
— Имаме нужда от гребен! — рекъл друг.
— Ами да помолим вардачката, тя сигурно има! — рекъл трети.
Отишъл четвъртият при нея и й рекъл:
— Дай ми кесията!
— Нека се съберат всички или приятелите ти да ми наредят и тогава ще ти я дам! — отговорила тя.
А те били на такова място, което се виждало, но думите не се чували.
— Тя не иска нищо да ми даде! — викнал им той високо.
— Абе я му дай! — викнали й те.
При тези думи тя му дала кесията. Взел я той и избягал с парите. Когато се забавил, тримата отишли при вардачката и й рекли:
— Ти защо не му даде гребен?
— Ама той поиска от мене кесията! — отговорила тя. — Аз му я дадох, след като получих вашето разрешение, той излезе с нея и си тръгна!
Щом чули думите й, тримата я хванали за ръцете и викнали:
— Ние ти позволихме само гребен да му дадеш!
— Ама той не е искал никакъв гребен! — възразила тя.
Хванали я тримата и я отвели при кадията, изправили се пред него и му разказали за станалото. Кадията я задължил да им върне кесията и я обявил за длъжница на тримата. Излязла тя объркана, пътя не виждала от мъка. Срещнало я едно петгодишно момче и като я видяло така замаяна, запитало:
— Какво ти е, майчице?
Тя не му отговорила — много малък й се видял. Момчето повторило и потретило въпроса си и накрая тя му разказала какво е станало.
— Дай ми един дирхам да си купя халва и аз ще ти кажа как да се отървеш от тази работа! — рекло момчето.
Дала му тя един дирхам и го запитала:
— И какво ще ми кажеш?
— Върни се при кадията! — посъветвало я момчето. — Кажи му: „Но ние се договорихме да им дам кесията само ако са четиримата заедно!“
Върнала се тя при кадията и му казала каквото я било посъветвало момчето.
— Така ли се договорихте? — запитал кадията тримата търговци.
— Да! — отговорили те.
— Ами доведете и приятеля си и си вземете кесията!
Така жената излязла жива и здрава, без нищо да й се случи, и се прибрала у дома…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че царят изслушал заедно с везирите си и всички от свитата му разказите на момъка и му рекли:
— Владетелю, твоят син е най-знаещият човек на нашето време!
Възхвалили те сина и царя. Царят притиснал към гърдите си чедото си, целунал го, разпитал го какво му се е случило с неволницата. Царският син казал, че тя е била, която го е съблазнявала. Царят му повярвал и рекъл:
— Ако искаш — ти й произнеси присъдата!
— Изгони я от града! — помолил синът.
И царят изпълнил волята му.
И синът седнал до баща си, за да раздели трапезата му и да ощастливява дните му, и така живели, докато при тях дошъл онзи, който сладости прекъсва и близък от близък откъсва.
— И това е краят, с който свършва приказката за царя, неговия син, неволницата и седемте му везири! — рекла Шахразад и продължила с новата…