Приказка за търговеца Джаудар бен Омар и двамата му братя
Узнах също, царю, че някога живял търговец на име Омар. Жена му родила трима синове. Най-големият се казвал Салим, най-малкият — Джаудар, а средният — Селим. Отгледал ги и тримата, расли те, пораснали и станали мъже. Обаче той обичал Джаудар повече, отколкото братята му. Когато разбрали това, двамата братя го намразили. И бащата, който бил човек на възраст, се изплашил, че ако умре, Джаудар ще срещне спънки от тяхна страна. Събрал няколко роднини, свидетели и един кадия заедно с няколко мъдреци и рекъл:
— Донесете ми парите и платовете!
Донесли му парите и платовете и той казал:
— Хора, разпределете тези пари и платове справедливо на четири части!
Разделили всичко, дал той на всеки син по един дял, оставил един за себе си и рекъл:
— Това е цялото ми имане и аз го разделих между вас! Нищо повече нямам, никой от вас не дължи нещо на другия! Като умра, не се карайте — разделих ви наследството си приживе! Онова, което взех, ще бъде на жена ми!
Не минало много време и бащата умрял. Но двамата братя останали недоволни от това, което той бил направил. Поискали от Джаудар да им даде още, като твърдели:
— Татковите пари у тебе останаха!
Той ги отвел при кадията. Дошли и мюсюлманите, които били присъствали на завещанието, и свидетелствали какво било станало там. Кадията отсъдил братята да не се карат. Заради този спор Джаудар изгубил част от парите си, те също изгубили, защото трябвало да плащат съдебните такси. Известно време живели в мир, после отново започнали да хитруват. Той пак се защитил пред кадията и пак всички изгубили пари по съдилищата. Така те продължавали да искат своето, все ходели от кадия на кадия, те губели и той губел пари, докато накрая пръснали всичките си пари по кадии и тримата останали бедняци. Двамата братя отишли при майката, отнели парите й, набили я и я изгонили от къщи. Отишла тя при сина си Джаудар и рекла:
— Братята ти ме изгониха и ми взеха парите! — и прокълнала синовете си.
— Не ги кълни, майко! — казал Джаудар. — Аллах ще накаже всеки за стореното от него! Ето и аз останах беден, и те останаха бедни! Много пари се губят в съдебните дела! Много пъти спорихме пред кадиите, а полза никаква! Изгубихме всичко, което ни завеща баща ни, опозорихме се пред хората! Да се карам ли сега с тях заради тебе, да ги виня ли пред кадията? Остани при мене, мамо! Парчето хляб, което ям, ще стигне и за тебе! Остави ги — нека получат наказанието си от Аллах, нека се успокояват с думите, казани от някакъв поет:
Така той ласкаел майка си, докато тя се успокоила и останала при него. Взел мрежа и тръгнал за риба по реки и блата, всеки ден — на ново място, един ден печелел десет, друг ден — двайсет, пък и трийсет и ги харчел за майка си — добре да си хапнат, добре да си пийнат.
А на братята не им вървяло — нито занаят, нито покупки, нито продажби, след загубата — беда, след бедата — загуба. Похарчили, каквото били взели от майка си, превърнали се в просяци. Идвали при майка си, унижавали се пред нея, плачели от глад, пък нали сърцето майчино всичко прощава — тя им давала мухлясал хляб и остатъци от вкиснати гозби и им казвала:
— Яжте бързо и си тръгвайте, преди да е дошъл брат ви!
Те хапвали и си отивали. Един ден влезли при майка си, тя им сложила гозба и хляб и едва почнали да се хранят, когато Джаудар се върнал. Засрамила се майката от него, изплашила се да не й се ядоса, навела глава пред сина си, но той се усмихнал и рекъл:
— Здравейте и добър ден! Как така стана, че ме посещавате в такъв благословен ден! — оказал им почит, извадил каквото бил донесъл за ядене и пиене, и рекъл: — Яжте и пийте по живо, по здраво, щедростта е създадена от щедрите!
Зачервили се лицата на братята, престорили се на засрамени и рекли:
— Много злини ти причинихме, братко, а ти се отплащаш на злото с добро!
— Нищо, нищо, Аллах да ви търси сметка! Той няма да забрави да се отплати на онзи, който раздава добрини! Майко, окажи почит на братята ми, дай им каквото имаме, не ги гони от къщата!
И така Джаудар излизал всяка сутрин да лови риба, връщал се при майка си и братята си с онова, което му дарявал всевишният Аллах, и си разделяли всичко поравно. Един ден метнал мрежата на гръб и отишъл на далечното блато Карун. Спрял там, понечил да хвърли мрежата, но ето че при него дошъл мароканец, възседнал муле, облечен в скъпи дрехи, с двойни дисаги на мулето, във всяка торба — сандък, и му рекъл: