— Мир на теб, Джаудар!
— И на тебе мир, господине! — отговорил Джаудар.
— Ще ми направиш ли една услуга? Завържи ме и ме хвърли в блатото! Поизчакай и щом ръцете ми се покажат отгоре — метни мрежата и бързо ме издърпай! Ако се покажат краката ми, значи съм умрял! Тогава вземи мулето ми и го отведи при евреина Шамиат — ще го намериш на пазара седнал в кресло пред вратата на дюкяна си! Предай му мулето и вземи от него сто динара!
— Не ме карай да върша нещо, което носи гибел! — замолил се момъкът.
— Приятелю! — рекъл мароканецът. — С това ти ми правиш услуга! Аз търся нещо и те моля това, само да ми услужиш! Остана ли жив, ще получиш от мене каквото поискаш!
Мароканецът настоявал и накрая Джаудар го вързал и го хвърлил в блатото. Човекът потънал. Изчакал момъкът известно време и ето че се показали краката му. Джаудар разбрал, че той вече е мъртъв, оставил го, повел мулето, отишъл на пазара и там видял евреина, седнал в кресло пред вратата на дюкяна си. Щом зърнал мулето, евреинът рекъл:
— Загина си човекът! Само алчността му го изяде!
Взел мулето, дал на Джаудар сто динара и го посъветвал да пази тайната. Приел момъкът парите, тръгнал си, купил колкото му трябвало хляб, месо и зеленчуци.
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Джаудар дал на майка си остатъка от златото и казал:
— Вземи, мамо! Когато братята ми дойдат и мен ме няма, давай им да си купят нещо и да се нахранят!
Минала нощта, съмнало се, Джаудар пак взел мрежата и тръгнал към блатото Карун, спрял на същото място, понечил да хвърли мрежата, но ето че се появил друг мароканец на муле, наконтен още повече от предишния, с дисаги с двойни торби и сандъци в тях.
— Мир на теб, Джаудар! — поздравил той.
— И на теб мир, господине! — отговорил Джаудар.
— Дойде ли при теб вчера един мароканец, който яздеше муле като това? — запитал човекът.
Изплашил се Джаудар и отрекъл:
— Никого не съм виждал!
— Нещастнико! — възкликнал човекът. — Та това беше брат ми, той ме изпревари! Искам да направиш с мен същото. Вържи ме и ме хвърли! Ако и с мен се случи същото, както с брат ми, вземи мулето, отведи го при евреина и вземи от него сто динара!
— Ами ела тогава! — казал Джаудар.
Оня пристъпил напред, момъкът го вързал, мароканецът паднал в блатото и потънал. Джаудар изчакал, докато се показали краката му!
— Умря си, горкият! — казал Джаудар. — Ако е пожелал Аллах всеки ден да ми идват мароканци, аз да ги връзвам и те да се давят, стига ми платата по сто динара на умрял!
Повел мулето и си тръгнал. Щом евреинът го зърнал, рекъл:
— Такова е наказанието за алчните!
Взел мулето, дал му сто динара, той ги отнесъл на майка си и тя го запитала:
— Откъде имаш това? — и когато й разказал за всичко, тя възкликнала: — Повече няма да ходиш на блатото Карун! Боя се да не ти се случи нещо с тези мароканци!
— Мамо! — отговорил той. — Какво да правя. Аз само ги връзвам, те сами се хвърлят, защото така искат! От тази работа всеки ден получавам по сто динара! За бога, няма да се откажа да ходя на блатото Карун, докато там идват мароканците!
На третия ден Джаудар пак отишъл при блатото — и ето ти още един мароканец, яхнал муле, с дисаги, наконтен още повече от първите двама.
— Мир на теб, Джаудар бен Омар! — поздравил той.
„Откъде ме познават всички тези мароканци?“, се запитал Джаудар, но отговорил на поздрава.
— Минаха ли други мароканци по това място? — запитал човекът.
— Двама! — отговорил Джаудар.
— И къде отидоха?
— Ами удавиха се! Сега редът е твой!
— Нещастнико! — засмял се човекът. — Докато е жив, човек изпълнява каквото му е предречено! — слязъл от мулето и продължил: — Сега, Джаудар, направи и с мене същото като с тях!
И измъкнал копринено въже.
— Извърти си ръцете да ги вържа! — рекъл Джаудар. — Бързам, че губя време!
Човекът си подал ръцете, Джаудар ги вързал и оня скочил в блатото.
Поизчакал момъкът и ето че мароканецът подал ръцете си и викнал: