— Хвърляй мрежата, нещастнико!
Хвърлил Джаудар мрежата, изтеглил го. А онзи бил стиснал в ръцете си две рибки с цвят на червени корали.
— Отваряй сандъчетата! — разпоредил се той.
Джаудар отворил сандъчетата и той пуснал рибките в тях. После прегърнал момъка, целунал го първом по дясната и после по лявата буза и възкликнал:
— Аллах да те пази от всяка беда! За бога, ако не ми бе хвърлил мрежата, щях да стискам тези две рибки и да потъвам, докато не се удавя, без да мога да се измъкна от водата!
— Хаджи! — възкликнал Джаудар. — Заклевам те в Аллаха разкажи ми кои бяха онези двамата, които се удавиха, какви са тези рибки и какво общо има евреинът в цялата работа?
— Трябва да знаеш, Джаудар — заразказвал мароканецът, — че онези, които се удавиха, бяха двамата ми братя. Единият се казваше Абдул Салам, а вторият — Абдул Ахад. Аз се казвам Абдул Самад, а нашият четвърти брат, евреинът, се казва Абдул Рахим. Той не е евреин, а мюсюлманин от маликитите. Баща ни, който се казваше Абдул Удуд, ни научи да разчитаме заклинания, да откриваме съкровища и да омагьосваме. Той умря и ни остави много имане. Разделихме стоката, парите и дълговете и записахме всичко при писарите. Само имахме различия по една книга със заглавие: „Легенди за първите“. Няма друга такава книга, тя с пари не се оценява, за скъпоценности не се заменя, защото в нея се разказва за всички съкровища и се тълкуват всички заклинания. Баща ни я използваше и ние от него запомнихме това-онова. Всеки от нас искаше да я притежава и да я прочете цялата. Скарахме се. Дойде един шейх — познат на баща ни, — който го бе научил на магии и вълшебства. Казваше се Кахин Абтан. „Я дайте книгата!“, каза той, а когато му я дадохме, продължи: „Вие сте деца на мой възпитаник и никой от вас не бива да остане ощетен. Който иска да вземе тази книга, нека да потърси съкровището на Шамардал и да ми донесе от него Диска на съзвездията, паничката с мехлема, печата и меча. Този печат си има слуга марид на име Раад Касиф, който изпълнява всички желания на носителя му. Който притежава този печат, над него няма власт ни цар, ни султан, дори да пожелае да притежава земята нашир и надлъж, ще я има. Ако онзи, който носи меча, го извади и развърти срещу войска, войската ще бъде победена. Онзи, който притежава Диска на съзвездията, поиска ли да види всички земи от Машрика до Магриба, трябва да седне и да се вгледа в него. Накъдето иска да погледне, натам да насочи диска — ще види и страната, и хората й, сякаш са пред него. Ако се разгневи на някой град, трябва да насочи Диска към слънцето и да пожелае градът да бъде изгорен — и той ще изгори. А онзи, който намаже очите си с мехлема от паничката, ще види всички скрити съкровища по земята. Но имам едно условие — всеки, който няма да успее да отвори това съкровище, той губи правото си да иска книгата. Който ми донесе тези четири неща — само той ще има право да я вземе!“ Съгласихме се на тези условия и той продължи: „Синове мои! Трябва да знаете, че съкровището на Шамардал е под властта на синовете на Червения цар. Баща ви сподели с мене, че се е опитвал да отвори това съкровище, но не е успял, а децата на Червения цар са избягали в едно блато в Египетската земя на име Карун. Там са се и установили. Той ги е открил и в Египет, но не е успял да стигне до тях — те се криели в блатото, а то било вълшебно. Върнал се победен, не стигнал до съкровището на Шамардал. След като не успя да вземе съкровището, той дойде при мен и ми се оплака. Направих пресмятания и видях, че това съкровище се открива само пред един момък — египтянин на име Джаудар бен Омар, и само с негова помощ може да се уловят синовете на Червения цар. Той е рибар и срещата с него ще стане при блатото Карун. Магията ще стане само ако Джаудар завърже ръцете на късметлията, който трябва да се хвърли в блатото и да се сбие със синовете на Червения цар. Онзи, който има късмет, ще ги улови, а който няма — краката му ще се покажат над водата и той ще се удави. Късметлията ще изплува с ръцете нагоре — тогава Джаудар трябва да му хвърли мрежата си и да го измъкне от блатото!“ „Ще отидем, пък ако ще и да загинем!“, казаха двамата ми братя. „И аз ще отида!“, добавих аз, а четвъртият ни брат, който е преоблечен сега като евреин, заяви: „Аз пък нямам такова желание!“ Договорихме се с него да отиде в Египет преоблечен като еврейски търговец и ако някой от нас умре, той да прибере мулето му и да плати сто динара. Когато при тебе дойде първият ни брат, синовете на Червения цар го убиха. Те убиха и втория ни брат, но мен не можаха и аз ги улових!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…