— Тайната му може да бъде изтръгната само от жена му! Кажи на дъщеря си да дойде — аз ще я науча как да разбере истината, а след това да ни разкаже!
— Това е добре! — рекъл царят. — Ако се потвърди, че е лъжец и измамник, ще го погубя с най-страшна смърт!
След тази клетва, царят пратил да викнат дъщеря му. Тя дошла и останала скрита зад завесата и запитала:
— Какво искаш, татко?
— Говори с везира! — наредил той.
— Господарке! — заговорил везирът. — Мъжът ти пръсна парите на баща ти и се ожени за тебе без откуп! Все ни обещава и все се бави! Нищо не се знае и за кервана му! Искаме да узнаеш истината за него!
— Той наистина говори много! — съгласила се тя. — Всеки ден ми обещава скъпоценни камъни, накити и драгоценни платове, но още нищо не съм видяла!
— Господарке! — рекъл везирът. — Опитай тази нощ да си поговориш с него. Речи му: „Кажи си истината и не се бой! Ти стана мой съпруг, няма да сторя нищо срещу тебе и ще уредя всичко така, че да останеш спокоен!“ Говори със заобикалки или направо, покажи му, че го обичаш, пък после ни разкажи каква е истината!
След вечеря Мааруф влязъл при нея. Тя го сложила да полегне на скута й, усърдно се преструвала, че го обича. Женските хитрости са известни — щом жената си е наумила нещо, тя не се отказва, докато не го постигне! Мамела го, говорела му любезни думи, докато завъртяла ума му, и като видяла, че го е подчинила изцяло, рекла:
— Любими мой! Нека Аллах не те разгневи, нека времето не ни раздели! Огънят на твоята страст изгори сърцето ми! Но искам да ми кажеш истината, защото хитростите на лъжата невинаги носят успех! Ти докога ще мамиш баща ми? Боя се да не се изложиш нещо пред него и той да се нахвърли връз тебе! Какво криеш? Твърдиш, че си търговец и имаш пари и керван! А от кервана ти — ни вест, ни кост! Кажи ми и аз, ако е пожелал Аллах, ще скроя нещо, което да те спаси!
— Господарке! — рекъл Мааруф. — Ще ти кажа истината, пък ти прави с мене каквото щеш!
— Кажи! — рекла тя. — Така или иначе, трябва да знам! Аллах да благослови онзи, който е казал:
— Господарке! — заговорил Мааруф. — Аз не съм търговец! Нямам нито керван, нито богатства! В моята страна бях обущар… — и й разказал всичко.
Тя пък се разсмяла и рекла:
— Ама ти си бил много голям лъжец и измамник!
— Господарке! — възразил той. — Аллах да те пази, моля те да скриеш тайната и да удавиш скърбите!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че царкинята рекла на Мааруф:
— Значи ти измами баща ми! Лошото тук е, че той от алчност дори ме омъжи за тебе! После ти пръсна парите му — везирът те обвинява именно в това! А ти не знаеш, че преди време, когато везирът ме поиска за жена, аз му отказах и му се подиграх! Днес баща ми ми нареди да те изпитам. И сега, когато тайното стана явно, баща ми много ще загуби! Но ти си ми съпруг и аз няма да те изоставя! Ако разкажа на баща си, той ще се убеди, че си измамник, и най-безмилостно ще те погуби! А щом хората научат, че царският зет е измамник, и теб вече те няма, цялата омраза и ненавист ще се насочат към мен! Сега се облечи с дрехи на мамелюк! Ето ти петдесет хиляди динара от моите пари! Яхвай коня и бягай в страна, над която баща ми няма власт! Там стани търговец! Напиши ми писмо, за да знам къде си, и да ти изпратя там всичко, което мога да докопам! Парите ти ще се умножат, а когато баща ми умре, ще пратя да те повикат! Ти ще се върнеш и ще бъдеш почитан и уважаван! Ставай, преди да те е достигнала гибелта!
— Прости ми, господарке! Но нека се разделим като съпруг и съпруга! — помолил я той.
Така той пак се слял с нея, после се облякъл като мамелюк. Сбогувал се с жена си, призори напуснал града и потеглил на път.
Като се съмнало, царят изпратил да повикат дъщеря му и тя застанала зад завесата.
— Какво ще ни кажеш, дъще? — запитал царят.
— Аллах да почерни лицето на везира ти така, както той почерни моето лице и лицето на мъжа ми! — викнала тя.
— Как така? — запитал царят.
— Влезе той вчера при мене — заразказвала тя — и преди да му спомена каквото и да е, появи се евнух с писмо в ръка и рече: „Десет мамелюци са спрели под прозорците и ми предадоха това писмо за Мааруф. Казаха също, че са от онези, които придружават кервана, че са дошли да му разкажат какво се е случило!“ Взех аз писмото, прочетох го, а в него пишеше: „До уважаемия ни господар, търговеца Мааруф. Съобщаваме ти, че когато ти ни напусна, нападнаха ни разбойници! Бяха две хиляди конници, а ние — само петстотин мамелюци! Пламна голяма битка. Те ни препречиха пътя! Ето вече трийсет дни стана и все се бием с тях! Взеха ни двеста товара платове и избиха петдесет мамелюци! Затова закъсняхме!“ А мъжът ми кресна: „Как може да се биете с разбойници за някакви си двеста товара стока! Та те струват само някакви си седемдесет хиляди динара! Трябва да отида при тях! От такава загуба керванът ми няма да стане по-беден. По-добре ще е да им го оставя като милостиня!“ После ме възкачи със смях, без да се натъжи, че е загубил имане и петдесетина мамелюци! Като си свърши работата, слезе долу и потегли с тях, за да доведе кервана си! Хвала на Аллах, че ме възпря да не кажа каквото ми наредихте! Той щеше да се разсърди и на мене, и на вас, а после да ме гледа с пренебрежение и отвращение!