Хиляда и една нощ. Том II

— Добре, възлагам ти го, везире! — наредил царят.

— Срещни се с него! — посъветвал го везирът. — Поприказвай с него, кажи му: „Зетко, хайде с тебе и с везира да се поразходим сами из някоя градина!“ Излезем ли в градината, ще сложим там софра с ядене и пиене! Аз ще го подлъжа и ще го напия! Тогава ще го поразпитаме и той ще ни разкрие тайната си! Виното развързва езика! Аллах да благослови онзи, който е казал:

Щом пийнахме — и бързо запълзяхме            към тайните… И аз извиках: „Спри се!“ Боях се посред парите омайни            да не проблеснат тези тайни скрити!

И когато той ни разкрие истината, ще сторим с него каквото си искаме! Може целта му е да стане цар — с хитрост ще купи войниците, ще хвърля пари, за да въстанат, да те отстрани и той да си присвои царството!

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че така везирът и царят се договорили какво да правят.

Когато се съмнало, царят седнал на трона. Влезли при него слуги и коняри с поклон и казали:

— Царю честити, снощи конярите нахраниха конете, вързаха ги с мулетата, които дойдоха с кервана. Като се съмна, открихме, че мамелюците са откраднали конете и мулетата. Всички обори преобърнахме — не знаем как и накъде са избягали!

Учудил се царят и възкликнал:

— Проклетници! Как може хиляда коня, петстотин мамелюци, неколкостотин мулета и слуги да са избягали, без да ги усетите?

— Не разбрахме как го направиха, но са избягали! — отвърнали конярите.

— Когато господарят ви излезе от харема си, съобщете му какво е станало!

Оставили те царя и зачакали. Ето че Мааруф излязъл от харема си, видял угрижените им лица и запитали:

— Какво се е случило?

Те му разказали за станалото, а той възкликнал:

— Че какво толкова струват те, че сте се затъжили за тях! Вървете си! — и започнал да се смее, без да го е грижа за загубата.

Погледнал царят везира си в лицето и рекъл:

— Абе що за човек е този, за когото парите нямат цена! Сигурно тук се крие някаква тайна!

Поговорили с Мааруф за това-онова и накрая царят рекъл:

— Зетко, много ми се ще заедно с везира да отидем в някоя градина и да се поразходим! Какво ще кажеш?

— Добре! — съгласил се Мааруф.

Отишли в градина, пълна със зрели плодове, пълноводни потоци, високи дървета, птици, пеещи със звучни гласове. Седнали да си поговорят. Везирът разказвал чудновати истории, царят и Мааруф се смеели, станало време за обяд. Сложили софра с ястия и стомна с вино. Първо хапнали, после си измили ръцете. Везирът напълнил чаша вино, подал я на царя и той я изпил. Напълнил втора и я подал на Мааруф:

— Вземи тази чаша! И най-големите умове са склонни да уважават това питие!

— Какво е това, везире? — запитал Мааруф.

— То е като посивяла девственица, като застаряваща мома, която раздава радости на всяка душа. За такава поетът е казал:

Разклаща то нозете на герои,         разбойническите глави разцепва! Гяури го цедят в потайни доби         и с него послушанието секва!

Аллах да възнагради онзи, който е казал:

Високо вдигна чашата със виното и всички го загледаха и викнаха!                 Премина слънчев лъч, огря лицето му,                 звезди и месец заиграха весело! Той предпочете хубостта на виното — то припка, сякаш е духът на тялото!

А още по-добре го е рекъл Абу Нуас:

Не ме ругай, така по-жалък ставаш! Лекувай ме — то лек единствен става                 за мен! Тъгата с него избледнява,                 щом го докосна — то ме облекчава! Във стомна то стои — и нощи мътни превръща в дни, щом някой го измъкне!                 А чашата широк кръг обикаля,                 кой я докосне — мъката забравя! Изпий го — казват — там са всички знания! Научиш нещо — другото забравяш!

Или както е казал един друг поет:

Тази чаша с вино златно е прослава, тя има право да не губи право!                 Умра ли — засади над мен лозата —                 да смуча сока даже през земята! Не ме погребвай във пустиня пуста, че този дар божествен да не вкусвам!