Така той го подканвал да пие вино, напомнял му каква прелест е наслаждението от него, докато накрая го убедил да отпива по малко от ръба на чашата. Везирът пълнел чашата, Мааруф пиел, наслаждавал се, веселял се, докато накрая загубил разсъдъка си. Когато разбрал, че царският зет е прехвърлил края, везирът му рекъл:
— Търговецо Мааруф! Чудя ти се откъде дойдоха у тебе тези скъпоценности, каквито нямат и царете хосрои! През живота си не сме виждали търговец да е спечелил от търговия толкова пари, че и по-щедър човек от тебе не сме виждали!
Така го залъгвал и накрая Мааруф се разприказвал:
— Нито съм търговец, нито съм цар! — и му разказал всичко за себе си от начало до край.
— За бога, търговецо Мааруф! — възкликнал везирът. — Покажи ни този пръстен!
Пияният Мааруф измъкнал пръстена и рекъл:
— Ето го, разгледайте го!
Взел го везирът, повъртял го в ръката си и рекъл:
— И ако го потъркам, ще дойде слугата му, така ли?
— Така е! — отвърнал Мааруф. — Само го потъркай и джинът ще се появи — тогава ще го видиш!
Потъркал везирът пръстена и изведнъж се чул глас:
— Пред теб съм, господарю! Искай, за да ти се даде! Искаш ли град да изградиш, или град да разрушиш, или пък цар да погубиш? Каквото поискаш, начаса ще го изпълня за тебе!
Везирът посочил към Мааруф и рекъл:
— Вземи този непрокопсаник и го хвърли в най-дивите и най-пустинни земи! Да не намери там какво да яде и какво да пие, да погине от глад и жажда, да умре от мъка и никой да не го потърси!
Грабнал го джинът и полетял с него между небето и земята. Мааруф усетил, че ще загине, че всичко ще свърши от зле по-зле, разплакал се и запитал:
— Накъде ме носиш, Абу Саадат?
— Отиваме да те захвърля в един пустинен край, глупако! — отвърнал джинът. — Който притежава такова богатство, не го дава на други да го разглеждат? Ти сам си скрои онова, което ти се случи!
И джинът стигнал до най-пустата земя и го захвърлил там…
А везирът, след като си присвоил пръстена, казал на царя:
— Ето, видя ли? Не ти ли казах, че този човек е лъжец и измамник? Защо не ми вярваше!
— Прав си, везире! — съгласил се царят. — Аллах да те възнагради! Я ми подай този пръстен да го поразгледам!
Погледнал го гневно везирът, заплюл го в лицето и креснал:
— Ти да не си си изгубил ума! Как така ще ти го дам — нали пак ще стана твой слуга! — потъркал пръстена, появил се джинът и везирът му наредил: — Вземи и този непрокопсаник, царя, и го хвърли на същото място, където хвърли зет му, измамника!
Грабнал го джинът и литнал с него!
— О, твар на моя бог, с какво съм се провинил! — възкликнал царят.
— Не знам! — отговорил слугата на пръстена. — Така ми нареди господарят ми! Не мога да не го слушам!
Така летял и го хвърлил на мястото, където бил и Мааруф. Чул царят, че Мааруф плаче, отишъл при него, двамата седнали и заоплаквали съдбата си, не можели да намерят нищо нито за ядене, нито за пиене…
А везирът, след като изхвърлил Мааруф и царя, станал и излязъл от градината. Пратил да викнат всички войскари, събрал голям диван, съобщил какво е сторил на Мааруф и царя, разказал им за пръстена и рекъл:
— Ако не ме обявите за ваш султан, ще наредя на слугата на пръстена да ви хвърли в пустинята!
— Не ни прави зло! — възкликнали всички. — Съгласни сме да ни станеш султан!
Така от страх те се съгласили той да ги управлява. Везирът ги надарил с дрехи и започнал да иска от Абу Саадат всичко, което му се прищявало, пък джинът го донасял начаса. Накрая пратил евнух при царската дъщеря с повеля да се приготви, тъй като щял да дойде при нея същата нощ, защото много я желаел. Заплакала тя, тъжно й станало за баща й и за мъжа й и заръчала да отговорят на новия султан: „Изчакай да мине иддата, после ще ме вземеш за жена по закона!“ А той заръчал да й кажат: „Не признавам нито идда, нито каквото и да е чакане! Нямам нужда да се женя! Ще дойда довечера при тебе!“ Тогава тя пратила да му кажат: „Добре! Добре си ми дошъл!“, и това била нейна хитрост. Щом му донесли отговора й, везирът се зарадвал, защото бил луд от страст към нея. Наредил да нахранят всички и рекъл:
— Яжте тези богати ястия — все едно че са сватбен пир! Тази нощ искам да вляза при царкинята!