— Болна съм!
— Ще оздравееш, любима на сърцето ми! — казал той.
— Сигурно ще умра! — продължила тя. — Няма нужда да те съветвам какво да правиш със сина ми, но ти давам друг съвет — пази пръстена!
— Щом Аллах го пази, не се боя за него! — рекъл той.
Снела тя пръстена, дала му го, а на следващия ден се споминала и Аллах я прибрал в лоното си. Мааруф останал да царува сам и да раздава справедливост.
Веднъж той стоял в дивана до края на деня. Когато се спуснала тъмната нощ, както обикновено се събрали сътрапезниците му, будували до полунощ, а после се пръснали по къщите си. После при него влязла неволницата, която приготвяла постелята му, подредила всичко, облякла му нощницата, той се изтегнал, докато го налегнал сън. Спял си, когато усетил, че нещо в леглото мърда. Стреснал се ужасен и викнал:
— Аллах да ни пази от проклетия шейтан!
Отворил очи и видял до себе си жена с отвратително лице.
— Коя си ти? — викнал той.
— Не бой се, аз съм жена ти Фатима! — отговорила тя.
Вгледал се той и я познал — че много грозно било лицето й и много дълги — зъбите й.
— Откъде си влязла при мене? — запитал той. — Кой те доведе в тази страна?
— А ти в коя страна си сега? — запитала тя на свой ред.
— В град Ихтиан ал-Хутан! Ти кога напусна Кайро?
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ХИЛЯДНАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Фатима заразказвала:
— Когато се скарахме, шейтанът ме беше обсебил, само и само да ти сторя зло! Кадиите пращаха за тебе — не те откриха! След два дни ме обзе съжаление! Разбрах, че вината си е у мене. Няколко дни плаках от мъка. Трябваше да прося, за да се прехранвам. Откакто ме остави, се храня само с просия! Всяка вечер оплаквах раздялата с тебе, а колко позор и унижения, колко загуби и нещастия преживях! Вчера се въртях цял ден да изпрося нещо, но никой нищичко не ми даде! Когото и да помолех за трохичка, ме ругаеше и не получавах нищо! Легнах си, без да вечерям! Гладът ме изгаряше, стана ми мъчно за трудния живот, заплаках. Изневиделица при мене се появи някакъв мъж и запита: „Жено, защо плачеш?“ „Имах съпруг, отговорих му, той изпълняваше всяко мое желание, но се изгуби!“ А той запита: „Как се казва мъжът ти?“ „Казва се Мааруф!“, отговорих му аз. „Познавам го!“, рече той. „Мъжът ти сега е султан в един град! Ако поискаш да те заведа при него — ще го направя!“ „Ще бъда винаги на услугите ти, ако ме заведеш при него!“, възкликнах аз. Тогава той ме понесе, доведе ме до този дворец и каза: „Влез в тази стая! Там ще видиш мъжа си да спи в постелята си!“ Влязох и те видях в това великолепие! Надявам се, че вече няма да избягаш от мене! Аз съм твоята другарка! Хвала на Аллаха, който ме доведе при тебе!
— Абе аз ли ти избягах, или ти ме накара да се крия, като се оплакваше от кадия на кадия от мене! — рекъл Мааруф.
После той й разказал как се бил оженил за царската дъщеря и станал султан. Съобщил й също, че тя е починала и му е оставила седемгодишен син.
— Което е станало — станало, то е предопределено от всевишния Аллах! — казала тя. — Аз се разкайвам! Нека да ям хляб при тебе и го приемам като подаяние за една бедна!
Така му се подмилквала тя, докато сърцето му се смилило и той казал:
— Щом се разкайваш, живей при мене! Но сториш ли зло, ще те погубя! И въобще да не ти минава през главата, че може да се оплачеш от мене и че ще дойде да ме задържи стражата от калето! Аз станах султан, хората се боят от мене, а аз се боя само от всевишния Аллах! Имам пръстен, който ми служи! Щом го потъркам — пред мене се появява слугата му. Каквото и да му кажа — ще ми го донесе! Ако искаш да се върнеш в страната си — ще ти дам толкова, че да ти стигне, докато си жива! Ако пък искаш да останеш — ще ти дам дворец с двайсет неволници, ще ти приготвят най-хубавите гозби, най-хубавите дрехи, ще бъдеш царица и ще живееш в най-голямо доволство, докато един от нас умре! Какво решаваш?
— Искам да заживея при тебе! — отговорила тя, целунала му ръка и се разкаяла за стореното зло. Мааруф й отредил един дворец, дарил й неволници и евнуси и тя станала царица.