Выбрать главу

И с това свършва и за нас тази книга, пък само Аллах знае повече…

Азбучник

А’ашари — една десета част от Корана.

Аба — дълга горна шаячна дреха с оширочени рамене (за разлика от българската аба, чието название е от същия арабски корен).

Абдул Азиз бен Маруан (починал 704) — син на Маруан I от династията на Омеядите и брат на халиф Абдул Малик бен Маруан, управлявал Египет в течение на 20 години и въвел строг ред и законност. Воюва срещу Византия, в Мала Азия и Северна Африка.

Абдул Кадир ал-Джилани (1086–1167) — средновековен проповедник и мистик. Гробницата му е в Багдад.

Абдул Кудус — раб на Най-светия (едно от имената на Аллах).

Абдул Малик бен Маруан (646–715) — син на Маруан I от династията на Омеядите и брат на Абдул Малик бен Маруан. Халиф в Дамаск, завладял съвременна Сирия и Ирак, Хиджаз, Египет, воювал в Мала Азия и Северна Африка. Въвел арабския език като единствен свещен език за всички мюсюлмани. Отстранява от всички държавни постове немюсюлманите и пръв сече златни (динари) и сребърни (дирхами) монети.

Абдул Масих — роб на Месията (Иисус).

Абдул Рахман бен Алауан ал-Захид Хатим ал-Асам (починал 752) — един от първите иранско-ислямски шейхове в Хорасан, Персия.

Абдул Самад — раб на Вечния (едно от имената на Аллах).

Абдул Хасан — раб на Хубавия (едно от имената на Аллах).

Абдуллах — раб божи.

Абдуллах Абу Бакр ас-Садик (починал 634) — първи халиф след Мохамед, негов зет (женен за дъщеря му Аиша), започнал редактирането на Корана.

Абдуллах бен Кайс ал-Рукият (VII в.) — поет от бени тамим, бил известно време валия на Дамаск, известен с политико-историческия си епос, съдържащ разкази за събития от началото на исляма.

Абдуллах бен Шадад — родоначалник на кюрдска ислямска династия в Северен Иран и Армения, основана от сина му Мохамед, със столица Нахичеван, с 14 царе, царували между 951 и 1075 г.

Абдуллах ибн аз-Зубайр — внук на халифа Абдуллах Абу Бакр. Оспорва властта на първите халифи от династията на Омеядите. След смъртта на халиф Муауия през 680 г. се обявява за халиф, но е принуден да бяга в Мека, откъдето получава прозвището Търсещ защита от камъка, тоест от свещения камък, намиращ се в Мека.

Абрад — копринен плат на бяло и черно райе.

Абу ал-Айна — връх на образеца.

Абу Билал (V в.) — доислямски поет от Шарика (Шарджа) — княжество, сега част от Обединените арабски емирства.

Абу Джаафар ал-Мансур — абасидски халиф (754–775), основава град Багдад и го прави своя столица.

Абу Зурра ал-Гафари (починал 653) — един от първите сподвижници на Мохамед. Известен с ярък език и фанатична набожност, смятан за един от най-добрите разказвачи на хадиси.

Абу Кир — черен като смола; също: название на залив недалеч от Александрия, където е бил разбит флотът на адмирал Нелсън от Наполеон.

Абу Музаффар — победоносец.

Абу Муса ал-Ашари (починал 657) — кадия, съдил между Муауия и Али кой да стане халиф.