Абу Наср Бишр ал-Хафи (767–841) — суфит от Багдад, събрал около себе си кръжец от аскети.
Абу Нуас ал-Хасан бен Хани (762–813) — именит древноарабски поет, наречен „поет на виното“, приближен до двора на халифите в Багдад.
Абу Руейш — баща на перото (за писане); пероносец.
Абу Сир — вървящ, движещ се напред; също: название на древноегипетския град Осир-пер (града на Озирис).
Абу Суейд — баща на черничкия.
Абу Суфил (починал 652) — първоначално противник на пророка Мохамед, водил нескончаеми войни с него, но през 627 г. двамата се помиряват. От неговия род Бени Омея започва династията на Омеядите.
Абу Тамам (V в.) — арабски поет отпреди исляма.
Абу Ханифа ибн Сабит (699–767) — един от четиримата велики имами на сунитите, създал мазхаба на ханифитите, търсещ гъвкави формулировки между традиционните нрави и религиозните догми.
Абу Шамат — виж Ала ад-Дин Абу Шамат.
Абу Юсуф Яакуб (починал 828) — знаменит мюсюлмански законодател, ползвал се с голям престиж пред Харун ар-Рашид.
Абу Язид ал-Бустани — градинарят.
Абу Яхия — баща на живеещия.
Абул Абас — първи абасидски халиф (750–754), родоначалник на династията на Абасидите, основател на Багдадския халифат, по-голям брат на Мансур, праправнук на Абас, чичо на пророка Мохамед, който отначало е негов противник, но по-късно воюва на негова страна.
Абул Касим Сандалани — раб на Разделящия (лошото от доброто)
Абул Лейс (Самарканди) (починал 985) — известен факих, известен с прякора Индиеца.
Абул Хасан — носещ доброта, хубост.
Абул Хасан ад-Даррадж — баща на хубавеца, пъдпъдък.
Адам — името на първия мъж според Библията и Корана.
Аджиб ибн Хасиб — удивителен, чудесен, необикновен.
Аджлан Абу Наб — жилав, бързак.
Адим — един от синонимите на „кожа“; адама — смуглост, тъмен цвят на кожата; виж Адам.
Азан — призив за молитва от мюедзина.
Аздашир I — основател на персийската династия на Сасанидите (226–241).
Аздашир II — цар (379–383) от същата династия.
Азиз и Азиза — скъп и скъпа.
Азир — библейският пророк Ездра, извел евреите от Вавилонския плен.
Азрак — син.
Аиша (603–698) — съпруга на пророка Мохамед (от 620 г.) — наречена „майка на правоверните“, дъщеря на Абу Бакр.
Айдди бен Зейд (VI в.) — доислямски поет от племето бени тамим, християнизиран в Хира, придворен персийски поет, убит от цар Нуаман I през 587 г.
Айна — образец.
Айра — фалшива, изкуствена, притворна.
Айяс — средновековен град и пристанище в Киликия, на брега на Александретския залив.
Акаба — пристанище на Червено море, в днешна Южна Йордания.
Акариш — сводник.
Акбар — най-голям, най-велик.
Акил бен Абу Талиб (починал 664) — брат на халиф Али, отначало се борил срещу Мохамед, но впоследствие приел исляма, бил се на страната на Али.
Ала ад-Дин Абу Шамат — букв. възвисяване на религията; човекът с бенките.
Ал-Анбар — селище в Йемен на брега на Червено море.
Ал-Арбаа ад-Дарса — някогашен квартал в Диар Бакр.
Александър Двурогия — прозвище на Александър Македонски; виж също Искендер.
Алеп — град в Сирия.
Али — висок.
Али (600–661) — четвърти халиф, племенник и зет на Мохамед, женен за дъщеря му Фатима. Убит от свои, подмамени от неговия съперник Муауия. От неговата смърт води началото си разделянето на мюсюлманите на две основни секти: шиитите, смятани за негови поддръжници и непризнаващи други халифи след него, в противовес на сунитите, които са мнозинство в ислямския свят и признават всички следващи халифи.
Али Баба — висок татко.
Али бен Мохамед бен Абдуллах бен Тахир (починал 829) — виден държавник по времето на Абасидите, управител на Сирия и Египет.
Али Зайбак Каиреца — реално историческо лице, приближен на Харун ар-Рашид. На неговите приключения в „Хиляда и една нощ“ е посветена отделна приказка; виж също Зайбак Мисри.