Али Зайн ал-Абидин ал-Хусеин (659–713) или Али Малкия — внук на халиф Али, един от наследилите го 12 имами, признавани от шиитите като свети мъже.
Али ибн Баккар — висок; син на Девствения.
Али ибн Мансур ал-Халия ад-Димашки (IX в.) — реална историческа личност, съветник и сътрапезник на Харун ар-Рашид и Маамун.
Алиф — първа буква в арабската азбука, изобразявана като отвесна права черта. Средновековните поети често сравняват снагата на девойката с нея.
Ал-Кашар — самохвалко.
Ал-Кудс — арабско название на Ерусалим (евр. Ерушалаим), и в двата варианта се превежда като Свещения град.
Ал-Куз Асуани — празнодумко (букв. асуанско гърне).
Аллах — Богът (Единственият) като символ на монотеизма.
„Аллах е най-велик! Завоевание и победа!“ (известното Аллах-ул-Акбар) — боен възглас на мюсюлманските воини.
Ал-Маамун (786–833) — абасидски халиф, син на Харун ар-Рашид. При него процъфтяват ислямските науки. Наредил да се преведат на арабски старогръцките философи.
Алое — алоево дърво — многогодишно индийско дърво с ароматна дървесина, различно от тропическото растение, известно у нас като алое; виж и какулийско алое.
Ал-Хадар — дрънкало.
Ал-Хаджадж бен Юсуф ас-Сакафи — арабски пълководец и държавник (661–714) от епохата на Омеядите, халифски наместник в Ирак, потушил редица бунтове срещу единството на държавата.
Аля ад-Дин — възвисяване на религията.
Амама — шал от тънко памучно платно, който се увива около феса, чалма.
Амбра — ориенталско благовоние, растителна смола, подобна на восък.
Амджад — най-славният.
Аморея — византийски град в Мала Азия, превзет от арабите през 838 г.
Амру бен ал-Ас (починал 663} — един от първите ислямски завоеватели, превзел Дамаск, посредник в спора между Али и Муауия за халифството.
Амулет (араб. аммулят) — муска, зашито в платно заклинание, служещо като магия или за предпазване от злини.
Амшир — 6-ият месец от коптския (древноегипетския) календар.
Анбар — селище на брега на Червено море в Йемен.
Анис ал-Джалис — прекрасната събеседничка.
Антакия — днешен град в Южна Турция.
Ану Ширван — виж Касри.
Арамейски (език) — древен език в Близкия изток от семитски произход, служещ дълго време като своеобразен международен „латински“ език на района; наричан също и сириакски. Според преданието на този език е говорил Иисус. Днес на него говорят няколко хиляди души в три села на Сирия.
Арафат — свещени хълмове източно от Мека, където се провеждат религиозни обреди на деветия ден от месец зу-л-хиджа от мюсюлманското летоброене; място за поклонение на жените, за които влизането в храма Кааба с черния камък е забранено.
Арба’и — четвърт глава от Корана.
Ардаб — средновековна арабска мярка за насипни тела, равна на 197,5 л.
Аркаша — побойник.
Арманус — арменец.
Асаад — най-щастливият.
Асабия — пръстчета; малки баклавички с цилиндрична форма.
Асиф бен Барихия (араб. Асеф бен Бераха) — легендарна личност, приближен на цар Соломон (Сулейман).
Асия — упорита.
Аскалон — град в Северозападна Палестина.
Аслан — от корен, от сой.
Асмаи (VIII в.) — арабски поет, близък до халифския двор.
Асман — една осма част от Корана.
Ас-саляму алейкум! — виж Мир вам!
Астролаб — древен прибор, използван от мореплавателите за определяне пътя на корабите в открито море по местоположението на небесните тела, а така също за астрологически предсказания.
Асуан — град в Горен Египет.
Ата ас-Силми (VII в.) — проповедник, сподвижник на Мохамед.
Афиф — историческа личност, главен евнух в харема на Харун ар-Рашид.
Аффан — изгнил, вмирисан.
Ахмад — най-възхваляваният.
Ахмад Аттар — най-похвалният продавач на благовония; ароматен.