Ахмад Гадбан — възхваляван и гневен.
Ахмад Данаф — историческа личност от средата на VIII в., командир на охраната на халиф Харун ар-Рашид.
Ахмад Лакит — най-благословеният измамник (далавераджия).
Ахмед бен Ханбал (780–855) — един от четиримата велики имами на мюсюлманите сунити, създали основните течения — мазхаби — на исляма. Фанатик традиционалист, арестуван многократно от багдадските халифи. Събрал в „Ал-Муснад“ („Опората“) около 40 000 хадиси — разкази за деянията на Мохамед и неговите сподвижници.
Ашик — думата е многозначна, поради което в текста се среща игра на думи. Това са агнешки кокалчета за играта ашици, скъпоценният камък аметист и влюбен.
Аюб — библейският Йов, почитан и в исляма поради търпението му.
Ая или аят — стих от Корана.
Баа — древноегипетска мярка за дължина, равна на един обхват на ръцете.
Баалбек — град в днешен Ливан.
Баб аз-Зуейла — Вечерната порта, квартал в Кайро.
Баб ал-Кабир — Голямата порта, западният квартал на Дамаск.
Баб ал-Малик — Царската порта, квартал на Дамаск.
Баб ан-Наср — Порта на победата, сега квартал в Кайро.
Баб ел-Лук — Равната порта, квартал в Кайро.
Бадахшан — планинска местност по горното течение на р. Амударя, известна със своите рубини в целия ислямски свят през Средновековието.
Бадкат ал-Джамал — блясък на красотата.
Бадр Будур — виж Будур.
Бадра — мярка за тегло на сребро на едро, равна на 20 хил. дирхама (62,4 кг).
Бакалин — букв. продавач на бобови и зърнени култури на дребно (фасул, леща, бакла, елда, ориз, булгур и др.). В нашия език е останала думата бакла (на арабски — събирателно за бобови култури).
Бакбак — бърборино.
Бакбук — дърдорко.
Балбес — град в делтата на Нил, Североизточен Египет.
Балкис — кораническо арабско име на библейската Савска царица, възлюблена на цар Соломон и смятана в арабския епос за магьосница.
Балукия — разноцветен, пъстър.
Балх — езеро в Северен Иран.
Бану шайбан — племе от Арабския полуостров.
Барамхат — 7-ият месец от коптския (древноегипетския) календар.
Бармакиди — виж Халид ал-Бармаки.
Бармуда — 8-ият месец от коптския (древноегипетския) календар.
Басим — усмихнат.
Бахадур — блясък на светлината.
Бахит — късметлия.
Бахрам — блестящ.
Бахраун — блестящ, превъзходен.
Бахтия — вид едра бяла риба от Тигър и Ефрат.
Бедуини (от араб. Бадауи) — човек от равнините; номад разбойник, обикновено отрицателен герой в „Хиляда и една нощ“ от времето, когато има рязко противопоставяне между номадството, от една страна, и уседналото градско и селско население — от друга, като вторите нерядко са ставали жертва на разбойническите набези на бедуините. В ранните приказки обаче бедуинът арабин като първоносител на исляма е герой воин в името на джихада.
Бен Кариби — син на близкия.
Бени абас — племе, от което произхожда династията на Багдадския халифат (VII-XI в.) Абасиди. За родоначалник се смята Абас (починал около 662), чичо на пророка Мохамед.
Бени ансар — племе от Арабския полуостров. Ансарите са едни от първите племена, приели ислямската религия пряко от пророка Мохамед и затова впоследствие се ползват с известни привилегии.
Бени Кахтан — децата на Кахтан.
Бени тамим — племе от Арабския полуостров, известно от най-дълбока древност с множеството си именити поети. Неговият диалект е залегнал в основата на литературния арабски език.
Бени узра — бедуинско племе в Северен Хиджаз, отделило се от друго племе. Името произхожда от поезията на племенния поет Джамил, възпяващ девствената (узра) си любов към Бусина.
Бени Шайбан — децата на Шайбан — посивелия. Арабско название на монголите.
Бени шахлам — древно арабско племе от централната част на Арабския полуостров.
Бенка — в арабската традиция съществуването на естествена бенка върху лицето на мъж или жена е израз на особена благородна красота, поради което слагането на изкуствени бенки и сред жените, и сред мъжете се е възприемало като нещо напълно естествено и отговарящо на естетическите норми.