Бербери (от лат. барбарос — варвари) — коренно население на Северозападна Африка, ислямизирано през VIII в. и постепенно арабизирано. Арабите често използват за тях названието кабили (от кабила — племе).
Билал бен Рабах (починал 641) — първият мюедзин на мюсюлманската община на пророка Мохамед, абисински роб по произход.
Бирш — наркотично вещество, омайно биле.
Бишр ал-Хафи (767–841) — известен суфитски проповедник. Разказват, че сестрата на Бишр ал-Хафи поискала да съблазни Ахмед бен Ханбал.
Брак — в „Хиляда и една нощ“ достатъчно подробно са описани многобройните брачни и сватбени ритуали между мюсюлманите, които се спазват и до наши дни. Трябва да се има предвид, че ислямът прави разлика между брачната церемония, сватбата и първото влизане на младоженеца при невестата. Първото е практически сключване на брачния договор, обикновено между родителите на младоженците без тяхно участие, като това може да стане дори когато те са невръстни деца, а второто е „консумирането“ на този договор, като времевата разлика между двата акта може да трае с години.
Братовчед — при мюсюлманите бракът между първи братовчеди е естествен и дори се поощрява от родителите на младоженците, поради това често обръщението между съпрузите е „братовчеде“, „братовчедке“.
Брахман — жрец на индийския бог Брахма, откъдето произлиза и фамилията на Бармакидите.
Будур — мн.ч. от „бадр“ — пълен месец, луна.
Бундук — арабското название на Венеция.
Буркан — вулкан.
Бурнус — широко наметало, носено от конници, вероятно произхождащо от Магриба.
Бустан — бостан, градина.
В името на Аллаха! — традиционно заклинание в началото на молитва, на писмо, на работа и т.н.
Вакъф (тур., от араб. уакф) — букв. спряно, секвестирано. Поземлена собственост на джамии и мюсюлмански светилища.
Валия (араб. уали) — военноадминистративен управител на вилает, в началото назначаван от халифа; впоследствие длъжността често става наследствена.
Вахак — индийско бойно ласо с мрежа на края.
Везир (араб. уазир) — букв. носещ тежест, бреме, министър.
Вилает (араб. уилая, букв. владение) — голяма административна единица, област. Управлява се от валия.
Гадбан — гневен.
Газа — град в Югозападна Палестина.
Галабия — виж джалбаба.
Гален (131–201) — гръцки лечител, систематизирал медицинското учение на Хипократ, имал свои открития в хирургията, особено уважаван сред средновековните арабски лечители.
Ганим бен Аюб ал-Мутим ал-Маслуб — имащ успех, син на Аюб, влюбен до полуда.
Гариб — странен, чужденец.
Гассан — живец на радостта.
Гаюр — ревнител, фанатик.
Гезира (араб. Джезира) — остров, сега парк на остров Замалек в Кайро.
Гробница — въпреки предписанията на ислямския обичай починалите да се погребват в пустинята и мястото на гроба да се заличава (виж погребение) някои високопоставени личности, особено в Египет (вероятно под влиянието на древноегипетските гробници), си издигат гробници под формата на храм с различна големина. Над мястото на самото погребение е издигнат празен каменен надземен саркофаг, върху който откъм главата, насочена към Мека, е поставен огромен тюрбан, а по стените на саркофага и помещението са изсечени стихотворни сентенции и цитати от Корана.
Грош — виж кирш.
Гул — кръвожаден джин, хранещ се с човешко месо, вампир; оттук българското „хала“.
Гусн — клонка.
Гуссат аз-Заман — мъка на времето (противоположно на Нузхат аз-Заман — разтуха на времето).
Далила Мухтала — виж Мухтала.
Далялин — посредник при продажба на стока, аукционист, ръководещ наддаването за изложена за продан стока, дилър.
Дамиета — египетско пристанище в Средиземно море.