Дивит (араб. диуат) — средновековна мастилница с поставка и за перо, носена от писарите в специална кесия, окачена на шията или на колана.
Димна — виж Калила и Димна.
Димящата планина — древноарабско название на остров Самос.
Динар (от лат. денариус) — средновековна арабска монета, равна на 2,4 г злато. Название на някои съвременни валути.
Дирбас — лъв.
Дирхам (от грц. драхма) — средновековна арабска монета, равна на 3,12 г сребро. Название на някои съвременни арабски валути.
Домове на луната — специфична арабска астрономическа категория, показваща звездите и съзвездията, които невинаги съвпадат с общоприетите и през които Луната преминава през различните сезони, със силно влияние на асирийското звездобройство.
Драа (букв. лакът) — мярка за дължина, различна в различните региони: между 0,58 и 0,70 м.
Дуаб — собственик на кладенец, като използването на водата му се заплаща.
Дубре — староарабско название на Дубровник.
Дуня — свят, вселена.
Дунязад — светът стана безкраен.
Евнух, евнуси — скопени роби, мъжки обслужващ персонал в харема.
Емир (араб. амир) — букв. заповядващ, повелител, титла на княз, принц, висш военачалник.
Емир (повелител) на правоверните (араб. амир ал-муаминин) — ислямска религиозна титла, възприета от втория халиф Омар като допълнение към титлата халиф. Макар формално нейният носител да е „княз“, той се смята за „божи княз“, тоест над него е само Аллах, който по „ранг“ стои над всички земни царе. На подобно ниво е и неговият заместник.
Забалкан — боклукчия.
Забранената страна — градовете Мека и Медина, където достъпът на немюсюлмани е забранен и сега.
Забраненият храм — джамията Кааба в Мека.
Заид (VII в.) — полулегендарен пълководец от времето на първите мюсюлмани от племето бени хилал.
Зайбак Мисри — изплъзващ се; живак.
Зайнаб и Нуар — герой и героиня на фолклорна поема от началото на исляма от неизвестен автор, напомняща със сюжета си Ромео и Жулиета.
Закария ал-Уарджалани — учен и пътешественик, починал през 1078, написал „Развитие и сведения за расите“ — първо сериозно арабско изследване на Черна Африка.
Заклети свидетели — според шариата, за да се потвърди или да се отхвърли даден юридически акт или престъпление, са необходими минимум двама свидетели. Този канон е създал специфичната, съществуваща и в наше време „професия“ на заклетите свидетели в шариатския съд, които срещу заплащане могат по желание на клиента да свидетелстват за каквото и да е. Съществува все пак известен риск, защото наказанието за лъжесвидетелство е жестоко.
Закят — едно от основните задължения на мюсюлманина, милостиня, давана периодически от богатите на бедните.
Заместник (араб. мухаллил) — според шариата право на развод има само съпругът, който произнася думата „талак“. Ако я каже веднъж, той може, след като жена му е напуснала дома, да размисли, да отиде при близките й и да си я прибере. Ако я произнесе два пъти, той пак може да си я вземе, но само при условие че тя встъпи в законен брак с друг мъж (заместник, мухаллил), макар и само за един ден, а след това този втори мъж да се разведе с нея, което не е задължително и тя може да остане завинаги негова съпруга. Именно тук се появява ролята на богато платения мухаллил, който трябва да се „ожени“ за срок от броени минути, а след това да се разведе с изоставената съпруга — нещо, което е твърде доходна професия на определени лица. Произнасянето на думата „талак“ три пъти поставя огромни допълнителни проблеми пред мъжа, който я е произнесъл, и връщането на съпругата е почти невъзможно.
Заммура или заммар — духов музикален инструмент, цафара, флейта.
Занария — носеща пояс, тоест християнка.
Запретният дом — храмът Кааба в Мека.
Зарбаджа — тестено ястие, баница с различни видове тлъсто месо, различни зеленчуци, особено сух лук, запечено в карамелизирана захар и подправки.
Зарда — сладка супа с мед и ориз.
Зауия — квартал, махала, но и ислямски манастирски комплекс с джамия, помещения за пътници (хан), безплатна трапеза с благотворителна цел и училище (мадраса, тур. медресе). Турците използват за такъв комплекс названието „имарет“. Всъщност това е арабска дума, чийто първоначален смисъл означава „емирство“, но е получила ново значение.