Захри ибн Шихаб (680–741) — известен разказвач, събрал около 2000 разказа (хадиси) за дейността на Мохамед и първите му сподвижници, записал ги и с това поставил началото на Суната.
Зейн ал-Мауасиф — с прекрасни качества.
Зейнаб и Зейн — хубавица и хубавец.
Зейнаб Нассаба — хубавата крадла.
Зейтун — букв. маслина; мургав, омазнен.
Зимзим — свещен извор край Мека.
Зимма — яркожълт пояс, задължителен отличителен знак за християни и евреи по мюсюлманските земи през IX-XII в. Неносенето му заплашвало нарушителя със смъртна присъда.
Зияд бен Аби Обейдаллах (убит 687) — държавен деец, проявил се особено при халифството на Муауия.
Знаме на халифите — през различните епохи знамето на халифите е имало различен цвят: при първите мюсюлмани то е червено, при Омеядите — бяло, а при Абасидите — черно. Зеленият цвят (цветът на рая) като символ на ислямската вяра се появява по времето на Фатимидите, когато водеща политическа сила в региона стават турците. Повечето знамена на съвременните арабски държави са съчетание на тези четири цвята.
Зодиак — зодиаците в арабската астрология се покриват изцяло с познатите ни, с изключение на преведените названия, и са 12 на брой. Във всеки зодиак обаче влизат по 2 1/3 дома на луната. Буквалното значение на арабската дума за зодиак е „кале“ — кула, крепост.
Зокум — „адско дърво“, с чиито горчиви плодове според Корана се хранят мюсюлманските грешници; дива маслина.
Зубейда или Зубайда — историческа личност, една от съпругите на Харун ар-Рашид, с голямо влияние в политическия живот на халифата.
Зул-Инкар уа-Накир — отричащ всичко; непризнаващ нищо. Име на ангела, който разпитва душите на умрелите за делата им на тоя свят.
Зу-л-каада — 11-ият месец от мюсюлманския лунен календар по хиджра.
Зу-л-Карнейн — двурогият. Прозвище на Александър Македонски.
Зу-л-Кура — козокракият. Легендарен цар на химяритите.
Зу-л-хиджа — 12-ият месец от мюсюлманския лунен календар по хиджра.
Зумурруд — изумруд.
Зурейк — сойка.
И’ътикяф (религ.) — усамотяване за известно време в дом или в джамия поради даден пред Аллаха обет.
Иблис — Сатана.
Ибн Зайда (починал втората половина на VII в.) — арабски пълководец, прочут с щедростта си.
Ибн Сина (ок. 980–1037) — Авицена, велик арабски учен, енциклопедист, философ, математик и лечител.
Ибн Хамдун (1101–1167) — дворцов писар при последните Абасиди. Тъй като издал някакви дворцови тайни, бил хвърлен в затвора, където умрял.
Ибрахим (евр. Авраам) — признаван от исляма като първи защитник на еднобожието.
Ибрахим Абу Исхак Мосулеца (742–804) — знаменит музикант и певец от персийски произход, любимец на халифите Махди, Хади и Харун ар-Рашид. Баща на не по-малко известния музикант Исхак Мосулеца (Мосулски).
Ибрахим бен Адхам (починал между 776 и 783) — именит ислямски благочестив номад, създал пословици и мъдрости. Известен с това, че никога не е просил, а всичко си печелел с труд. Загинал в морска битка с Византия.
Идда — срок на очистването; времето, когато разведена жена или вдовица не може да стъпи повторно в брак. В различните страни този срок е от три месеца до две години.
Изар — широки копринени женски шалвари.
Имам — лице, водещо молитвата в джамията (не е задължително да е духовник); водач на ислямско течение или секта, при шиитите — високопоставен духовник.
Имена на Аллах — според ислямските религиозни догми Аллах има 99 свещени имена (които са били изписани на пръстена на Сулейман). Всеки правоверен е „раб (абд) на Аллаха“ (Абдуллах), като вместо „-ллах“ (Аллах) може да се постави едно от тези 99 имена (напр. Абдул Наср — Раб на Побеждаващия, Абдул Салям — Раб на Мироносеца и т.н.).
Индийски меч — индийската стомана се е ценяла особено високо в халифата.