Ирам Многостълбната — легендарен езически град, споменат в Корана.
Искендер — арабското произношение на името на Александър Македонски.
Ислям — велика религия; букв. покорност (пред Аллах).
Исмаил — син на Авраам (Ибрахим) от слугинята му Агар; прародител на арабите.
Исфахан — град в Южен Иран.
Исхак Мосулски (починал 849) — знаменит певец и музикант, син на Ибрахим Абу Исхак Мосулеца.
Ифранджия — от Франция, французин. Общо название на чужденци — европейци и християни, в арабските страни.
Ифрит — приказен дух великан, огромен джин; виж и марид.
Ихрам — бяла наметка, която задължително носи върху голо тяло хаджията при посещение на светите мюсюлмански места в Мека и Медина. След хаджилъка той е длъжен да се завърне в родината си само с тази дреха, оставяйки всичко останало, което е носел, по тези места.
Йоханна — Свети Йоан Кръстител.
Кааба — букв. Куб. Първо по значимост светилище за мюсюлманите в Мека (в Саудитска Арабия), където се съхранява свещеният „черен камък“.
Када Факан — (така) отсъди (бог) и (така) стана.
Кадаиф — българското название на арабския сладкиш катифа.
Кадийски парченца — сладкиш, вид асабия, но по-дребни, баклавички, вероятно любим сладкиш на кадиите по време на съдебните процеси, тъй като може да се лапат на една хапка.
Кадисия — град в Южен Ирак, където арабите мюсюлмани побеждават персите.
Кадия — мюсюлмански шариатски съдия.
Кайс бен Хатим (V в.) — един от най-именитите поети от времето преди исляма от Ясриб (древното име на Медина).
Кайсар — арабското произношение на цезар, император (библ. кесар).
Какулийско алое — храст с ароматна дървесина, добива се в местността Какула на остров Суматра.
Калаа — кале, крепост.
Калила и Димна — басня роман с индийски произход, преминала у арабите чрез авторизиран превод от персийски на Абдуллах бен ал-Макфаа (починал 760). Чрез образите на два чакала произведението осмива бита, управлението и нравите на арабите.
Калкас — таро, батат, египетски картоф; също: легендарен град в Египет.
Калкаса — ястие от месо и сладки (египетски) картофи.
Калюбия — град в делтата на Нил, Северозападен Египет.
Камаким — шишета, гърнета.
Камал ад-Дин — съвършенство на религията.
Камаха — памучна риза с широки дълги ръкави.
Камит (произхожда от каммата) — ориенталско приспособление за екзекуция.
Камр аз-Заман — Луна на времето (епохата).
Кан Макан — било, що било; станало, каквото станало.
Кантар — средновековна ориенталска мярка за тегло, равна на 36 оки =100 ратла = 44,928 кг. Съществува и т.нар. александрийски кантар =112 оки = 139,776 кг.
Канун — закон.
Кардамон (араб. хел) — подправка за ароматизиране на кафето.
Карим — благороден.
Карим ад-Дин — благородник на религията.
Каркадан — букв. носорог, но описанията в „Хиляда и една нощ“ го превръщат във фантастично млекопитаещо.
Каркар — вид птица, черна чайка.
Карун — обширно езеро в Египет край град Фаюм.
Касаб — средновековна арабска мярка за дължина, равна на 3,55 м.
Касида — дълга поетическа хвалебствена ода.
Касим — разделящ.
Касим ибн Ади — разделящ син на враждебния.
Касри — арабското произношение на персийското Хосров. Под това име са известни двама персийски царе от Сасанидите: Хосров I (531–579), наричан Ану Ширван (безсмъртната душа) — водил безспирни войни с Византия и Йемен, поощрявал преводи на книги от гръцки, сириакски (арамейски) и индийски на персийски; Хосров II Победителя (590–628) — завоевател, стигал до Босфора, Дамаск и Ерусалим.
Катаф ал-Джамал — завързващият камилата.
Каукаб ас-Сабах — планета на утрото, зорница.
Каф — в Корана планината, която обгражда земната суша, „краят“ на земята.
Кафур — благовонен.