Кафур — неверник; също: обобщаващо фолклорно название на разбойническо свърталище. Разликата с горното име идва от начина на изписване на арабски.
Кахардаш — потисник.
Кахрамана — икономка, домакиня.
Кахт — суша, бездъждие (виж Кахтан).
Кашкаш (древноег.) — криещ се.
Кибла — посоката към Мека, накъдето трябва да се обръщат мюсюлманите по време на молитва. В джамиите тази посока е фиксирана чрез специална ниша (михраб).
Кигак — 4-тият месец от коптския (древноегипетския) календар.
Кират — средновековна ориенталска мярка за малка дължина, равна на 0,87 см.
Киррат ал-Айн — сълза на окото.
Кирш (оттам грош) — дребна арабска монета, 1/100 от дирхама.
Китаб аз-Захд — Книга на благочестивостта. Допълнение към Хадисите — деяния на Мохамед и сподвижниците му, но не се смята за свещена книга. Създадена VII-XI в. от няколко автори: Абдуллах бен Мубарак (починал 796), Бен Харб ан-Нисабуни (починал 848), Ахмед бен Ханбал (починал 858) и Ал-Бухеики (починал 1025).
Кифху — букв. Спри го!
Коморско дърво — вид карамфил.
Консул — титла, предимно в Египет, давана от арабите не само на дипломатическите представители на европейските държави, но и на богатите европейци.
Копти — название на египетските християни — наследници на християнизирани древни египтяни. Според преданието християнската религия е донесена в Египет от апостол Марко. Името им произхожда от древноегипетското „айка Птах“ — синове на (бог) Птах. От същия корен произхожда и името Египет (еГиПеТ). Коптите са ползвали древноегипетския календар, наречен коптски, арабите са го възприели от тях и са го ползвали докъм X-XI в. наред с мюсюлманския календар хиджра.
Кудаа — племе от Северна Арабия.
Кулиджан — всичко е душа.
Кунафа — силно подсладен кадаиф с много масло, бадеми, орехи, шамфъстък и др.
Куриджан — вместилище на душата.
Кусер — река в мюсюлманския рай.
Кут ал-Кулуб — наслада за сърцата.
Кутейт — котенце.
Куфия — древен ъгловат арабски шрифт, на който са написани множество древни ръкописи на Корана и надписи на джамии; произлиза от град Куфа.
Куфия — шамия в червен цвят.
Кялб — куче.
Лабтайт (араб. лабта) — едно от предградията на старата испанска столица Толедо.
Лакът — виж драа.
Лимонови резенки — малки сладкиши от точени кори с форма на полумесец, обилно полети със смес от захарен и лимонов сироп.
Лиуа — военно оръжие, област, военен полк.
Лиффа — тънко лъскаво платно, увивано над амамата, под шамията.
Лукман — полулегендарен арабски мъдрец от епохата преди исляма (IV-V в.), с прякор Муамар (Вечно младия, защото уж живял няколко столетия), на когото се приписват сентенции и пословици.
Ма ша-а-ллах! (машалла) — букв. „това, което е пожелал Аллах“. С времето придобива смисъл на „Браво!“
Маамун — виж Ал-Маамун.
Маамуния — народно ястие от сух и зелен фасул.
Маан ибн Заида — пълководец и държавник от ранния ислямски период (убит 770). Известен с щедростта си.
Мааруф — известен.
Магове — виж магусейци.
Магриб — арабските страни на запад от Египет (от гарб — запад) — Алжир, Тунис, Мароко, Либия и Мавритания.
Магусейци, магове, огнепоклонници (маджуси) — название на огнепоклонниците (последователи на древноиранския зороастризъм), срещу които мюсюлманите воювали с особено настървение.
Маджид — славен.
Маджлис — букв. място за седене; място за общото събрание на племето или рода; съвр. парламент; оттук тур. меджлис.
Маджнун — лудият.
Маждрак — вид старинно копие.
Мазхаб — название на четирите равнопоставени сунитски тълкувателни школи на ислямската догма — ханифити, ханбалити, шафиити и маликити.
Маймун — сусамен сладкиш, йеменски специалитет.
Маймуна — щастлива, благословена.