Макамът на Ибрахим — букв. място за седене, резиденция. Малка постройка в пределите на храма Кааба в Мека, където се пази камъкът, на който седял Ибрахим (Авраам); според мюсюлманската легенда именно той е първият строител на този храм.
Малик бен Динар — притежаващият много динари (пари).
Маликити — привърженици на учението на Малик бен Анас, едно от официалните четири тълкувания на шариата, съчетаващо традиционното арабско доислямско право с религиозните догми.
Малихат ал-Кад — хубавица на съдбата.
Мамелюк, мамелюци (араб. мамлук) — букв. който е собственост, роб на някого. Бели роби, обикновено ислямизирани християни от Кавказ, Балканите и Средна Азия, предпочитани като наемна армия, особено в Египет, където съставят своеобразна военна каста. През XII в. отстраняват в Кайро местния султан и създават свои династии, просъществували фактически до 1952 г., когато монархията в Египет е опразнена и е обявена република. Последната династия на Мохамед Али, основана в началото на XIX в., е от албански произход.
Манар ас-Сана — минаре на утринната светлина.
Мандал — дърво с ароматна дървесина от Индонезия.
Мансур — втори абасидски халиф (754–775), нанесъл окончателно поражение над Омеядите.
Марджана — бисерна.
Марзуан — спокоен, сериозен.
Мариам — Света Дева Мария.
Марид — зъл или добър дух джин с великански ръст.
Марих — арабското название на планетата Марс.
Маруан бен Хакам (починал 684) — именит военачалник, братовчед на Муауия I, родоначалника на династията на Омеядите. Сам не е царувал, но е известен като Маруан I. Баща на халиф Абдул Малик.
Масак — сладка баница с ароматни треви.
Маслама бен Абдул Малик бен Маруан (починал 740) — голям ислямски военачалник, брат на халифите Уалид и Сулейман, изтъкнат военачалник, стигнал с флот до Златния рог — Константинопол (718), където воювал с хан Тервел и победен от него, подчинил Армения. Довереник и съветник на няколко омеядски халифи.
Масрур — весел, радостен. Историческа личност, страж и палач на Харун ар-Рашид.
Масуд — ощастливен. Презрително общоприето прозвище за черните роби, „ощастливени“ от контакта си с белите арабски аристократи робовладелци.
Махди бен Мансур — багдадски халиф (775–785), баща на Харун ар-Рашид.
Махмал — специфичен самар за камила, върху който се намества товарът й; също: церемониален религиозен, богато украсен паланкин, който се товари върху камила и върви начело на кервана с пътуващите на хаджилък в Мека и Медина, с дарове от тях и техните близки за светите мюсюлмански места.
Махмуд — кланящ се на Аллаха; възхваляващ Аллаха.
Махр — откуп. При мюсюлманския брак младоженецът дава на родителите на младоженката паричен откуп, договорен обикновено между родителите на двамата. Формално тази сума е собственост на младата съпруга, оставена на съхранение при родителите й, за ползване при евентуално нещастие — смърт или тежка болест на съпруга, развод и т.н.
Машаих — учителка.
Машлах — горно кафяво мъжко наметало от дебел плат за дъждовно време, ямурлук.
Машрик — арабските страни на изток от Египет (от шарк — изток).
Мекански възел — специфичен арабски моряшки възел.
Мерв — град в Иран.
Мизмар — музикален инструмент, подобен на зурлата или кларинета, пищялка.
Микиял — древноегипетска мярка за обем, равна на 16,5 л.
Миля — мярка за дължина. Една арабска миля = 1920 м = 1/3 фарсаха.
Мим — буква от арабската азбука. Изписва се като овално кръгче, което често в поезията се сравнява с устата на хубавицата.
Мир вам! — превод на традиционния поздрав „Ас-саляму алейкум“, който се използва почти изключително при среща само между мюсюлмани. Отговорът е И вам мир! — „Уа алейкум ас-салям!“ — (тур. „Селям алейкюм“ — „Алейкюм селям“).
Мискал — средновековна арабска мярка за тегло на благородни метали, равна на 4,68 г злато; дели се на 24 карата.
Миср — арабското наименование на Египет.
Мисра — 12-ият месец от коптския (древноегипетския) календар, чието название е използвано за арабското название на Египет и Кайро (виж Миср).