Мисри — Египтянина.
Михраб — инкрустирана ниша в джамия, показваща посоката към Мека, накъдето трябва да се обърнат мюсюлманите по време на молитва; същото название носи самата тази посока (виж кибла).
Мокаддам — букв. вървящ пред другите; началник на градската стража през Средновековието; дн. майор, подполковник.
Молитва — съгласно религиозните канони правоверният мюсюлманин е длъжен да се моли пет пъти на ден — при изгрев-слънце, на обед, следобед, привечер и след падането на нощта. Допуска се обединяването на няколко молитви в една, ако това се налага от обстоятелствата.
Мосул — град в Северен Ирак.
Мохамед (570/74-632) — пророк на ислямската религия, реално историческо лице, „създал“ Корана — свещената книга на исляма, чрез „Сури“, „спуснати“ му от небето, където богът (Аллах) „говори“ в първо лице чрез неговата уста. Водил битки за утвърждаването на тази религия, която става обединяващата връзка между разпокъсаните арабски племена и идеология за новата арабско-ислямска единна държава.
Мохамед (араб. Мухаммад) — възхвален от бога.
Мохамед ал-Хашими (IX в.) — реална историческа личност от племето хашим — племето на пророка Мохамед, заемал висши длъжности в халифата, вкл. управител на Басра.
Мохамед Амин (787–813) — син на Харун ар-Рашид, абасидски халиф след 809 г., убит и наследен от брат си Маамун.
Мохамед бен Абдуллах (убит 762) — внук на Хасан, сина на халиф Али и Мохамедовата щерка Фатима. Талантлив военен, водил битки с Омеяди и Абасиди, с претенции да стане халиф.
Мохамед бен ал-Битар (ок. 1248) — арабски лечител, родоначалник на съвременната ботаника и на фитотерапията.
Мохамед бен Идрис аш-Шафии (767–820) — един от четирите велики имами на сунитите, създал една от четирите религиозни школи в исляма — шафнитетството, което се опира предимно на традиционните обичаи.
Мохамед ибн Сулейман аз-Зайни ал-Хашими — историческа личност, управител на Басра и на Дамаск по времето на Харун ар-Рашид.
Муайн бен Сауи — избор, раждащ суша.
Муатадид би-л-Лях — абасидски халиф (892–902).
Муатаз би-л-Лях — абасидски халиф (866–869). По негово време тюркските наемници вземат връх в двореца, свалят го чрез преврат и го оставят да умре от глад в затвора.
Муатазилити — привърженици на нетрадиционен мазхаб от XIII в., чиято философия е, че развитието на човешкия ум става независимо от бога въз основа на опита, а Коранът е не божествена, а сътворена от човека книга като всички останали. Буквално муатазил означава изолиран (от мюсюлманите). Макар и приети от някои Абасиди (Маамун, Муатасим), впоследствие са подложени на гонения.
Муауия бен Аби Суфиян — съперник на халиф Али, след чието убийство през 680 г. преместил столицата на халифата от Мека в Дамаск, основал династията на омеядските халифи (също Муауия II бен Язин, починал през 683 г., който бил халиф само пет месеца).
Муджахид — боец в свещена война джихад.
Муейн ад-Дин — избор на религията.
Муиша — курабийка, единият край на която е изрязан като петльов гребен.
Мунис — приятен събеседник.
Мункар и Накир — имена на двата ангела, разпитващи душите на умрелите за греховете и добрините им приживе.
Мунтасир би-л-Лях — абасидски халиф, царувал само няколко месеца през 861 г. на мястото на баща си халиф Мутауаккил, убит от него. Сам той е убит от брат си Мустаян.
Мурра — горчив.
Муса — арабско произношение на името на Мойсей, признаван от мюсюлманите като пророк на еднобожието.
Мускус — ориенталско благовоние, добивано от семенните жлези на мускусен сръндак (кабарга) или някои други животни, зърнеста маса с мазен блясък и горчив вкус, днес — фиксатор за трайни парфюми.
Муслим бен ал-Уалид (747–823) — поет от началото на династията на Абасидите. Съчетава древния и съвременния му арабски език.
Мустаин — абасидски халиф (862–866), брат на халиф Мунтасир би-л-Лях. Като владетел проявява колеблив и нерешителен характер, заради което е убит от брат си Муатаз.
Мустафа — избран от бога.