Мутавалия (араб. мутауали) — заместник на валията, началник на полицията във вилаета.
Муталаммис (ок. 550 г.) — доислямски поет.
Мутауаккил ли-л-Лях (араб. ала-л-Лах) — абасидски халиф (822–861), преместил столицата от Багдад в Самара. Особено яростен гонител на християни и евреи. Именно при него е била мисията на Свети Константин Кирил-Философ.
Мухаллил — виж заместник.
Мухаррам — 1-вият месец на мюсюлманския лунен календар по хиджра.
Мухтала — измамница.
Мушаббак — кръгли сладкиши от тънки точени кори, вид баклава с шамфъстък.
Мушакк — специфичен почерк с разделно изписване на буквите, които обикновено се пишат слято.
Мюедзин (араб. му’азин) — лице, призоваващо мюсюлманите на молитва от минарето на джамията.
Наджеф — град в Ирак, свещен за сектата на шиитите.
Наджма — звезда.
Наджмат ас-Субх — звезда на утрото.
Най — ориенталски музикален инструмент, подобен на кавал.
Накир — виж Мункар.
Наккар — гравьор, също: птица кълвач.
Наложница — Коранът разрешава на правоверния мюсюлманин да има до четири законни съпруги. Наред с тях високопоставените лица обаче са имали (а в някои мюсюлмански държави този обичай съществува и досега) многобройни наложници — предимно робини, които са обслужвали „господаря“ си, забавлявали са го с песни и танци и т.н. Най-голяма чест за една наложница е била да стане любима любовница на господаря. Констатирани са и случаи наложницата да е ставала законна съпруга и дори да е оказвала значително влияние върху държавните дела.
Насим — пролетен зефир.
Насим ас-Сабах — утринен зефир.
Насир — побеждаващ. Прякор на няколко халифи от различни династии.
Наср — победа.
Наср ад-Дин — победа на религията. Това име, модифицирано като Настрадин, е преминало през турски и в нашия фолклор.
Наср бен Забиян (VII в.) — поет от времето на ислямизацията от племето забиян, което е известно с това, че на два пъти е приемало исляма и се е отказвало от него.
Нассаба — крадла.
Науруз — пролет. В някои близкоизточни страни 21 март се отбелязва като празник на настъпващата пролет и на Нова година.
Нафиса — известна мюсюлманска светица, починала през 824 г. В Кайро е издигната джамия на нейно име.
Нахия — букв. община, тук в смисъл „онази, нищожната“.
Небеса — според Корана над земята се извисяват седем небеса, които са разположени едно под друго — (може би оттук идва и нашата поговорка „Той е на седмото небе (от радост)“. Съществуват и седем земи, като на „долните“ живеят обикновено джинове. Земята, на която живеят хората, е най-горната, тоест тя се намира по-близо от по-„долните“ от нея земи до най-„долното“ небе.
Неволница — Коранът разрешава на правоверния мюсюлманин да има жена, част от женския харем на високопоставени лица, може да бъде и наложница, но това не е задължително. Юридически свободна, но на практика зависима от „господаря“. Като обръщение се използва и за съпруга, наложница и дори за робиня.
Ниама — душа.
Ниамат-Аллах — „Душата на Аллах“.
Нисфа — половината на Корана.
Нуам — блаженство.
Нуаман — долината на река Инд или Тибет; букв. Долина на благодатта; също: име на цар от VI в.
Нуаман бен Мундер — последен цар (580–602) на арабското християнско царство Лахм.
Нуар — хубавец.
Нуба — орнаментирана покривка с произход от Нубия.
Нузхат аз-Заман — разтуха на времето.
Нун — буква в арабската азбука, която се изписва като полукръг с точка в него. Поетите често я сравняват с очите на своите героини.
Нур ад-Дин — светлина на религията.
Нур ал-Худа — светлина на правия път.
Обейд — умалително от роб.
Обичай — посрещането на госта с хляб и сол при арабите има ритуален характер на сприятеляване до гроб и нарушаването на такова приятелство се смята за особено голям грях.
Облекло — дрехите са различни за отделните слоеве, религии и касти.