Огнепоклонници — виж магусейци.
Ока — ориенталска мярка за тегло, равна на 1248 г.
Окия — ориенталска мярка за тежина, равна на 249,6 кг (различна от ока).
Оккал — твърд кръгъл черен шнур, част от източноарабското облекло, слаган на главата да прикрепва шамията.
Омайно биле — виж бирш.
Омар ал-Нуаман — дълъг живот, даряващ благоденствие.
Омар бен Абдул Азиз — омеядски халиф (682–720), утвърдил Суната като част от свещените книги на исляма.
Омар бен ал-Хатаб (убит 644) — един от първите последователи на Мохамед, негов тъст (жени го за дъщеря си Хафса). Втори халиф, пръв с титла „емир (княз, заповядващ, повелител) на правоверните“. Урежда вътрешния ред в младата ислямска държава. При него арабите мюсюлмани за пръв път излизат от Арабския полуостров като завоеватели на нови земи и разпространители на новата религия.
Омар бен Обейд (VII в.) — проповедник, сподвижник на Мохамед.
Омеяди (Бени Омейя) — арабска династия (661–750) с център Дамаск. Отстранена от багдадската династия на Абасидите.
Омра — т.нар. малък хаджилък, който може да се извършва по всяко време в годината, с изключение на 8–10 зу-л-хиджа.
Оплаквачка — неотменима част от мюсюлманското погребение са плачът и погребалните песни — съчинявани на място, според достойнствата на починалия — на платени професионални оплаквачки.
Осман бен Афан — трети халиф (644–655), зет на Мохамед, женен за дъщеря му Ракия, обединил разните версии на Корана, убит от политически съперници за прекалено покровителство на роднини.
Откриване на лицето на жена пред чужд мъж — жестът се приема като открит намек за прелъстяване от нейна страна. Закритите лица на жените са традиция от доислямската епоха и са наложени поради суровите климатични условия на пустинята. Категорично изискване за закриване на женското лице в Корана няма — то е въведено като задължителен атрибут в Абасидския халифат като своеобразен символ на благородство, който се свързва и с религиозните канони, поставящи жената в зависимо положение от мъжа.
Откуп — виж махр.
Пазител на светите места (имат се предвид Мека, Медина и Ерусалим) — една от титлите на халифа. Понастоящем кралят на Саудитска Арабия носи титлата „пазител на двете свети места“ (Мека и Медина).
Паланкин — малка палатка или сенник върху гърба на камила, предназначена за транспортиране на жените; виж махмал.
Певици — платените певици и танцьорки на ориенталски танци са неотменима част от мюсюлманските сватбени ритуали.
Пеещи нубийци — вид скални гълъби.
Петокнижие — първите пет книги на Библията, Тора.
Пещемал — парче плат за покриване долната част на тялото по време на баня.
Пещерняци — отшелници, спящи в пещера с кучето си в очакване Деня на възкресението, смятани за праведници.
Планети — в своята астрология арабите изброяват седем небесни светила, смятани за планети — Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн.
Повелител на правоверните — виж емир (повелител) на правоверните.
Погребение — според ислямската традиция това е полагане в гроба на голото тяло на починалия, обвито само в бял чаршаф. При номадите това е ставало на мястото, където го е достигнала смъртта, без да е бил поставян някакъв знак. (Този обичай се практикува и днес в Саудитска Арабия, вкл. за членовете на кралската фамилия). В исляма няма обичайното в християнството почитане на мъртвите след смъртта им, тъй като се смята, че те са вече извън зоната на интересите на живите и с тях се разпорежда само Аллах.
Пости (ислямски) — традиционен обичай у мюсюлманите. През месец рамадан на мюсюлманите е забранено през светлата част на деня да ядат, да пият, да преглъщат каквото и да е, да пушат, да правят секс. През нощта ограничения в подбора на храната няма. Изключение се прави за болни, бременни жени и невръстни деца.
Прочити на Корана — мюсюлманските канони позволяват седем различни начина на четене на Корана.
Раад Касиф — унищожаваща светкавица.
Рабиа бен Юнис Абу Фаруа (730–786) — привратник слуга в двора на Абасидите, издигнал се до везир.