Ситра (цитра) — виж уд.
Соленото море — Егейско море.
Срок на очистването — виж идда.
Суад — щастлива.
Судан — страна на черните.
Суджах — стройна.
Суейд — черничкият.
Суик — каша от ечемично или пшенично брашно, храна на бедното население.
Сук Уардан — намира се в стария Кайро. Местните араби свързват названието му с някой си Уардан, грък по произход, който взел участие в завоюването на Египет от арабите.
Суккария — захарница. Също и име на квартал в Кайро.
Сукуб — анемона.
Сулейман (библейският цар Соломон — 960–935 г. пр.Хр.) — признат от исляма като пръв пророк на еднобожието, което било „изкривено“ от следващите поколения, и поради това Аллах (богът) пратил „последния пророк“ Мохамед да поправи тези човешки грешки. Легендите приписват магически свойства на пръстена (печата), дарен му от Аллах, на който било изписано най-великото му, неизвестно за простосмъртните име.
Сулейман бен Абдул Малик — брат на халиф Уалид I бен Абдул Малик, омеядски халиф (715–717), водил войни с Византия, обсаждал Константинопол, но не успял да го превземе поради намесата на българския хан Тервел.
Сулс — специфичен почерк с изписване на заоблените места на буквите като ъгли.
Султан — букв. властващ, властник. В началото тази чисто военна титла е била много по-ниска от крал и дори от емир и се е давала предимно на отличили се тюркски наемни войници. С времето тя постепенно се е изравнила с емирската, а после и с кралската и се използва паралелно. В Египет през XIII-XVIII в. султаните са били изборни. По време на Османската империя става най-висока титла на монарха.
Султански хан — приют за бедни бездомници.
Султанско бяло — светломатов сребристосив цвят.
Суна — свещена книга за мюсюлманите сунити, съдържаща разкази (хадиси) за живота и деянията на пророка Мохамед.
Сунити — най-многобройната част на мюсюлманите, противопоставени на шиитите. Наред с Корана те признават за втора по значение свещена книга Суната, събрала многобройни хадиси.
Сура — глава от Корана. Според това, къде са „низпослани“ от Аллах, сурите в Корана се делят на мекански и медински.
Суфити — крайна мюсюлманска фанатична секта, чиито членове се отличават с подчертания си аскетизъм — скромна храна (предимно постна), груби дрехи (власеници от сурова вълна) и др.
Суфиян — виж Абу Суфил.
Суфиян Саури (715–778) — именит имам и улем от сектата на аскетите суфити, противник на Омеядите.
Сухейл — арабското име на звездата Канолус.
Сухейм ал-Лейл — стреличка на нощта.
Сухопътна стража — местна пеша полиция в Багдадския халифат, изпълняваща функциите на гранична стража и на митнически контрол.
Таб — древна ориенталска хазартна игра със зарове и жетони.
Табария — район в Палестина, около Тибериадското езеро.
Таббах — готвач.
Тадж ад-Дин — корона на религията.
Тадж ал-Мулук Харан — корона на царете, избраник (на бога).
Тайласан — кърпа, която се слага върху чалмата, за да защити шията от слънчевите лъчи.
Тайфа (араб. таифа) — съсловие, група хора.
Такия — при шиитите гроб на мюсюлмански аскет, обявен за светец; тур. теке.
Такия — шапка, таке, плитък фес от тънка материя за сън; не е прилично да се използва в присъствието на гости.
Талак — официална формула за развод, виж заместник.
Тамасил — идолопоклонница.
Тамима — амулет, талисман.
Тарбуш — фес от твърда материя — плъст, слаган под амамата, за да й придаде форма.
Тарик бен Зияд — арабски пълководец, започнал завоюването на Испания. През 711 г. минава протока между Африка и Европа, който и сега носи името му в изопачено произношение — Гибралтар (араб. Габал (Джабал) ал-Тарик — Планината на Тарик).
Тартур — островърха шапка, слагана на престъпници, осъдени на „опозоряване“. Те били развеждани с голям шум от тъпани из селищата върху магаре, седнали с лице към опашката му.