Тауаддуд — търсеща обич.
Тауфик — облагодетелстван.
Тафсир — коментари, поясняващи смисъла на отделни текстове в Корана.
Тахир — пречистен.
Теке (араб. теки) — жилище на дервиши, мохамедански манастир.
Тик, тиково дърво — индийско дърво със здрава и твърда дървесина, използвано при средновековното корабостроене.
Товар — виж хамл.
Туба — 5-ият месец от коптския (древноегипетския) календар.
Тюрки — тюркските средноазиатски племена, даващи роби и наемници на багдадските халифи, се появяват в Близкия изток през VIII в., постепенно се ислямизират и след IX в. се превръщат в мощна самостоятелна политическа сила, която играе решаваща роля при дворцовите преврати в Багдад. Тюрките постепенно се заселват в завоюваните от Византия близкоизточни и малоазийски територии, където образуват първите си самостоятелни султанства.
Уалид I бен Абдул Малик (717–728) — омеядски халиф, син на Абдул Малик бен Маруан. При него дамаският халифат достига своя разцвет. Той побеждава Византия, подчинява Кавказ, Магриб, Сицилия, Южна Испания, Бухара, Самарканд, Хорезм и др., като стига до Индия и Китай.
Уалид II — син на Язид III, убит заедно с баща си (743–744).
Уарадхан — хан (цар) на розите.
Уард фи-л-Акам — роза сред боклука.
Уардан — розов, направен от рози.
Уасил — вървящ по правия път.
Уасиф ал-Бармаки — историческа личност, брат на везир Джаафар ал-Бармаки.
Убайдулла ибн Мохамед Махди (909–934) — основател на династията на Фатимидите със столица Кайруан, Тунис. Именно с него е водил преговори цар Симеон I Велики за съюз срещу Византия.
Уд — ориенталски струнен музикален инструмент, подобен на голяма китара, в Европа наричан и цитра, макар че двата инструмента са доста различни един от друг.
Уитр — специална молитва, произнасяна от хаджия при планината Арафат край Мека.
Улем (араб. алим) — учен, мюсюлмански богослов.
Ум Амр — букв. майка на Амр (на живота) — прозвище на любимата в класическата арабска поезия.
Умма — нация; общество на мюсюлмани.
Унс ал-Уджуд — радост на съществуванието.
Фадил — предпочитан (от бога).
Фадл Бармаки — син на Яхия Бармаки (VIII в.)
Факих — тълкувател на ислямското право (шариата).
Фалхун — селяк.
Фарджия — широка скъсена горна наметка с дълги ръкави, носена обикновено от шейхове.
Фарис — конник; персиец.
Фарс — Персия.
Фарсах — средновековна персийска мярка за дължина, равна на 5760 м, а след X в. — на 2250 м.
Фатима (606–632) — дъщеря на пророка Мохамед от жена му Хатиджа, съпруга на Али бен Абу Талид, четвъртия халиф.
Фатин — очарователна, съблазнителна.
Фатна — очарование.
Фелах (от араб. фалаха — ора) — селянин, земеделец.
Ферман (от перс. фирман) — указ на главата на ислямска държава.
Фетва (от араб. фатуа) — допитване до шейх ул-исляма (сега то се отправя до имамите в каирската джамия „Ал-Азхар“) относно правомерността на определено действие на дадена личност от религиозна гледна точка. Въпросът трябва да се зададе така, че на него да се отговори само с „Да“ или с „Не“.
Фикх — учение за тълкуването на ислямското право (шариата), което се преподава задължително от факих.
Филс — много дребна арабска медна монета, 1/1000 от дирхама.
Фута — йеменска национална мъжка дреха, наподобяваща къса пола.
Хабазлам Базаза — нахълтва тъмнината; също: подмокря се.
Хабания — квартал в Кайро.
Хабн ал-Мулук — наниз от бисери.
Хабуб — обикнат, обикната.
Хаджадж ибн Юсуф ас-Сакафи (661–714) — управител на Хиджаз, смазал бунта на лъжехалифа Ибн Зубейр в Мека. Възстановява единството на халифата, но остава известен с жестокостта си.
Хаджир Агар — наложницата на Авраам, родила първия му син Исмаил, смятан за родоначалник на арабите (оттам „агаряни“ — термин, използван като синоним на мюсюлмани или мохамедани).