Харадж — поземлен данък от васала за суверена по време на халифатите, известен у нас като харач.
Харамия — крадец, бандит.
Харем (араб. харим) — букв. забранено място. Част от жилището на мюсюлманина, където живеят жените и където имат право да влизат само съпругът и малолетните синове; общо название на женското общество в един дом.
Хариджа — египетски съдия, убит по погрешка през 661 г. от фанатик, който го взема за завоевателя на Египет Амру ибн ал-Ас.
Хариджити — букв. намиращи се извън, излизащи от нормата. Крайно консервативна и фанатична ислямска секта.
Харун ар-Рашид (768–809) — багдадски халиф от 786 г., при когото халифатът бележи висшата точка на разцвета си. Харун ар-Рашид е от рода на Абасидите, които не са били толкова на почит по времето на Мохамед, колкото Али и потомците му.
Харут — ангел, изпратен от Аллах на земята да учи хората на магии.
Хасан ал-Басри (642–728) — известен мюсюлмански теолог аскет от Медина, живял в Басра; иначе: хубавецът от Басра.
Хасан Бадр ед-Дин — хубавец, луна на религията.
Хасан ибн Сахл (починал 850) — държавен деец и пълководец от времето на Маамун.
Хасан Шарр ат-Тарик — зло на пътя.
Хасан Шуман (VIII в.) — историческа личност, офицер на Харун ар-Рашид.
Хасба — чакълестото място. Сега квартал в Дамаск.
Хасиб Карим ад-Дин — виж Карим ад-Дин.
Хасна ал-Уджуд — хубавица на съществуванието.
Хатиджа — историческа личност, една от съпругите на халиф Маамун.
Хатим — завършващ.
Хатим ат-Таи (починал в началото на VI в.) — полулегендарен доислямски поет, прочут с щедростта си. Хатор — 3-тият месец на коптския (древноегипетския) календар, носещ името на богиня Хатор.
Хатуб — годеница; също: разговорлива.
Хатун — знатна дама, госпожа.
Хаудадж — едноместна покрита камилска носилка.
Хафса (починала 665) — дъщеря на Омар бен ал-Хатаб, жена на Мохамед, от която няма деца.
Хашемитски лакът (хашемитска драа) — мярка за дължина, равна на 0,64 м.
Хашиш — трева; маково семе.
Хаят ан-Нуфус — живот за душите.
Хибр (букв. мастило) — копринен плат на бяло и тъмносиньо райе.
Хиджаз — княжество в Централна Арабия, днес част от Саудитска Арабия.
Хиджра (коран., букв. преселение, емиграция) — през 622 г. Мохамед емигрира от Мека в Медина, където поставя основата на мюсюлманската община. Тази година се смята за начало на мюсюлманското летоброене (тур. егир).
Хизб — 1/60 част от Корана; съвр. партия.
Химярити — южноарабско племе, чието могъщество е достигнало върха си в началото на нашата ера. Владенията му са се простирали в Южна Арабия и в някои части на Източна Африка.
Хинд — герой от поема, съперник на Нуар; също: легендарна дъщеря на Нуаман бен Мунзер (VI в.).
Хинна или хенна — вид палма с яркочервени фурми, от чиято кора се добива известната естествена боя за коса къна.
Хипократ (ок. 460–377 г. пр.Хр.) — древногръцки лечител, чиито произведения и практика се смятат за връх в древната медицина.
Хира — столица на християнското арабско царство Лахм, превзето от мюсюлманите през 633 г. Намирало се е в днешен Ирак на юг от град Неджеф.
Хишам бен Абдул Малик (724–743) — омеядски халиф, водил войни с Византия, опитал се да смаже бунта в Ирак и Хорасан, довел впоследствие до падането на Омеядите и възкачването на Абасидите на халифския престол.
Хишам бен Бишр (IX в.) — суфит, син на Абу Наср Бишр ал-Хафи (767–841).
Хомс — град в Сирия.
Хорасан — провинция в Североизточен Иран.
Хосрои — велики; титла на древноперсийските царе.
Хромел — ръчна мелница с два камъка.
Худр — пророк предвестник на Мохамед, поради което е поставен над останалите пророци. Съчетава черти на св. Илия и св. Георги.
Хурия — девойка в мюсюлманския рай, чието задължение е всячески да обслужва и да услажда отвъдния живот на правоверния мюсюлманин.