Хусам ад-Дин — крепост на религията.
Хусеин ал-Халила — придворен поет на багдадските халифи от VIII в.
Хусн Мариам — виж Мариам.
Цар — използването на този термин (в западноевропейските преводи той е „крал“) е условно и отговаря на установената традиция на преводите на „Хиляда и една нощ“. Смисълът на арабската дума на този термин „малик“ е по-друг, той означава „собственик“, „притежател“ (на царство — мамлякат). Това понятие отговаря на разбиранията в халифата, където се прави разлика между държава като власт „даулат“, тоест там, където маликът е пряк суверен, и страна (биляд), тоест сбор от територии със свои номинални глави — сюзерени на „малика“.
Царска порта (Баб ал-Малик) — сега квартал в Дамаск.
Царски бисери — название на бисерите с диаметър над 1 см.
Цитра — друго название на арабския уд.
Чалма — цветът на чалмата е показвал принадлежността на притежателя й към една или друга религия. Нарежданията, които са предписвали едно или друго облекло, често са били пренебрегвани.
Чауш (араб. джауиш или шауиш) — нисък военен ранг, фелдфебел.
Червено злато — сплав от злато и мед.
Черният камък — мюсюлманска светиня, смятана за единствения „неръкотворен“ символ на религията, вероятно метеор, който се пази в храма Кааба в Мека и е крайна цел на мюсюлманския хаджилък. Досега не е проучван, тъй като достъпът на немюсюлмани до него е невъзможен, а мюсюлманите нямат право да правят това по религиозни съображения.
Шаабан — 8-ият месец на мюсюлманския лунен календар по хиджра.
Шабаба — пищялка, кавалче за пет пръста.
Шаддад бен Ад — легендарен цар на племето ад, унищожено от Аллах заради нечестивостта му.
Шаджарат ад-Дур — дървото на бисерите.
Шакалик — плямпало.
Шакирити — арабско произношение на названието на членовете на индийската каста шакри. Арабският език го извежда от глагола „шакара“ — благодаря.
Шам — древното название на Дамаск и Сирия.
Шамих — високомерен.
Шамия — парче бял или цветен правоъгълен плат, слаган на главата на голо или над амамата и прикрепван с оккал.
Шамлут — бърз, ловък.
Шамс ад-Даула — слънце на държавата.
Шамс ан-Нахар — слънце на деня.
Шамс ед-Дин — слънце на религията.
Шамхураш (изопачено акадско Шамахурашет) — асирийско название на божеството летящ бик, изобразявано при портите на храмовете като техен пазител.
Шар — зло.
Шар Кан — той беше зло.
Шариат — букв. ясен, справедлив път за следване, основа на ислямското право, основаващо се както върху догмите на религията, съдържащи се в Корана и Суната, така и върху традициите, опита, тълкуванията и съдебната практика, и оформило се през периода VII-XIII в. Ислямско законодателство.
Шарих — тълкувател на ислямското право, своеобразен ислямски адвокат.
Шауал — 10-ият месец на мюсюлманския лунен календар по хиджра.
Шафии — Мохамед бен Идрис (767–820), един от четиримата велики имами на исляма, основател на едноименен мазхаб, който в тълкуванията си на ислямските догми се опира върху традиционните обичаи и се опитва да обедини различните тълкувания между враждуващите ислямски мазхаби.
Шафран — жълта подправка, приготвяна от цветовете на минзухар.
Шах — цар, крал, владетел, старейшина (на професионален еснаф).
Шах Заман — владетел на времето.
Шахид — воин, загинал в свещената битка на исляма джихад.
Шах-мат — малцина знаят, че името на играта шахмат е от арабски произход. Двете думи означават: „Шахът (перс. царят) умря“. Подобна е и думата „пат“ от шахматната терминология — „бат“ на араб. означава „не мърда“, „стои си у дома“.
Шахразад — месецът стана дълъг.
Шахраман — цар нар.
Шахриар — месец май. Исторически през VII в. е имало персийски военачалник с това име. Станал е известен с превземането на Ерусалим през 614 г. Приел е християнството, с преврат е превзел престола на Сасанидите, но е бил свален и убит от законния наследник Ардашир III.