Шашия — копринен плат, бял или зелен, специален за тюрбани и чалми.
Шейтан — дявол, джин.
Шейх — старец, мъдър човек, вожд, глава на род или племе; сега: върховна титла на владетел при някои княжества около Персийския залив, равнопоставена на емир — княз.
Шейх ул-араб — букв. шейх на арабите; презрително обръщение на „градските“ жители към съплеменниците им бедуини; символ. — главатар на разбойници. Жителите на Багдад, предимно тези от персийски произход, са смятали арабските номади за крайпътни разбойници.
Шейх ул-ислям — букв. вожд на исляма; висша почетна религиозна доживотна титла, давана само на авторитетни улеми — ислямски теолози в Османската империя; висша последна инстанция при тълкуването на ислямските догми, дори контрольор на действията на султана от религиозна гледна точка, изпълнявана под формата на фетва.
Шериф — букв. Благороден; религиозна титла, носена само от потомците на Мохамед, избрани от племето хашем (племето на Мохамед) за управители на Мека; титлата е опразнена от съдържание след превземането на Мека от Саудитите (1925). От рода на шерифите произхождат династиите на Хашемитите в Ирак (до 1958) и в Йордания (понастоящем). Нищо общо с американските шерифи!
Шейсетник — командир на шейсетте длъжностни лица, на които са се разделяли отделните обслужващи функции при двора на багдадските халифи.
Шешия — дълга широка черна наметка от кавказки произход.
Шибр — букв. педя, мярка за дължина, равна на 22,5 см.
Шиити — второ по значение течение в исляма, разпространено предимно в Иран и Ирак.
Шуайб — пророк, чието име се споменава само в Корана.
Шуджаа ад-Дин Мохамадан — възхваления (от бога) юнак на религията.
Юнан — арабското название на Гърция.
Юнис (библ.) — пророк Йона.
Юсеф бен Омар ал-Сакфи — управител на Йемен и Ирак, възглавил бунт срещу Омеядите и убит в Дамаск (744).
Юсуф — арабското име на Йосиф Прекрасни, който се споменава както в Библията, така и в Корана.
Яакуб — библ. Яков.
Яаруб Кахтан — легендарен вожд на Йемен от рода Кахтан. Смята се, че той пръв е започнал да говори литературен арабски език и че всъщност арабите получават това си име от корена на личното му име.
Язид — под това име са известни трима омеядски халифи. Язид I (642–683) — син на Муауия I, втори омеядски халиф и пръв получил халифската титла по наследство. Водил войни с Византия. Язид II — син на Абдул Малик. Халиф (720–724), потушил бунта в Йемен. Остава известен с любовта си към лукса и показния разкош. Язид III — син на Абдул Уалид. Халиф само за няколко месеца. Убит заедно със сина си Уалид II през 744 г.
Якут — общо арабско название на няколко вида скъпоценни камъни: червени (рубин), зелени (изумруд), сини (сапфир), жълти (топаз), виолетови (аметист), оранжеви (хиацинт) и т.н.
Якутат ал-Калб — късче якут за сърцето.
Ясмин — жасмин.
Ясриб — древното име на Медина.
Яхия бен Халид ал-Бармаки — възпитател и съветник на халиф Харун ар-Рашид, баща на Джаафар ал-Бармаки. След екзекуцията на сина му имуществото му е конфискувано, а той е изпратен на заточение, където умира през 805 г.