— Не прави това, шейх Абдул Самад, не скачай!
А шейх Абдул Самад се разсмял високо, поседнал малко, като все повтарял името на Аллаха, после се изправил и викнал с висок глас:
— Емире, не бойте се! Даде ми Аллах всевеликият и всевишен хитрост и тя е благодатна, защото е свързана с името на Аллах!
— Какво виждаш, шейх? — викнал му емирът, а той отговорил:
— Видях вътре десет неволници като месечинки. Привидя ми се, че отдолу има езеро с вода, понечих да се хвърля в него, както направиха другите преди мене и загинаха. Но се въздържах. Не се съмнявам, че тази магия е заложена от жителите на града.
Шейхът тръгнал по ръба на стената, докато стигнал до двете медни кули. Към вътрешността им водела двуствола златна порта — нямало на нея катинар и не се виждало как се отваря. Той се загледал и забелязал върху нея изображение на конник от мед с протегната ръка. Там имало надпис, който гласял: „Потъркай гвоздея, който е върху пъпа на конника, дванайсет пъти, и вратата ще се отвори!“ Огледал конника и наистина забелязал на пъпа му здрав гвоздей. Потъркал го дванайсет пъти и вратата се отворила с гръмотевичен трясък. Влязъл вътре шейхът, тръгнал по широк коридор, после слязъл по стъпала. Стигнал до разширение с хубави ложета, по които лежали мъртъвци, до главите им имало скъпоценни щитове, заострени мечове и опънати лъкове с превъзходни стрели. Там била вътрешната страна на външната порта, залостена с желязна колона, дървени резета, сложни катинари и непознати сложни уреди. „Сигурно ключовете са у тези хора!“, рекъл си шейхът. Поогледал ги и видял някакъв шейх, който изглеждал най-възрастен, а неговото ложе било на по-високо място от останалите. „Я да видим дали ключовете на града не са у този шейх!“, помислил си Абдул Самад. „Сигурно това е привратникът, а тези са неговите стражи!“ Отишъл при него, повдигнал му дрехите — ключовете му били закачени за пояса. Взел ги, пристъпил към портата, отключил катинарите, издърпал резетата, поразмърдал уредите и вратата се отворила с такъв шум, сякаш треснала гръмотевица, защото била много голяма и тежка. Шейхът доотворил портата. Всички тогава възхвалили Аллах, радвали се и ликували. Зарадвал се и емир Муса, че шейх Абдул Самад е жив и здрав и че е отворил градските порти. Всички войници се втурнали да влизат, но емир Муса им викнал:
— Хора, влезем ли всички — не е сигурно какво ще стане с нас! Да влязат половината, а другите да останат навън!
Влязъл емирът заедно с половината си войници. Видели своите приятели мъртви, погребали ги. Видели, че и всички жители на града са мъртви.
Влезли в градското тържище — то било голям пазар с високи, свързани една с друга сгради. Дюкяните били отворени, теглилките — закачени, медта — излъскана, складовете — пълни със стоки. И там търговците били мъртви, телата им били изсъхнали, от тях стърчали костите им — били се превърнали в урок за онези, които умеят да приемат уроци. Видели четири пазара, отделени един от друг, всички дюкяни били пълни с пари. Оставили всичко и отишли на копринения пазар, а там — коприни и свила, тъкана с нишки от червено злато и бяло сребро в най-различни цветове, но стопаните били мъртви, лежали на кожени постелки. Оставили ги и отишли на пазара, където се продавали накити, бисери и якути. От там отишли на пазара на сарафите — всички били мъртви, под тях — топове платове от коприна и свила, а дюкяните — пълни със злато, сребро и благовония. Отишли на пазара за благовония и там видели редки стъкленици с мускус, амбра, алоево дърво, алое от Суматра и камфор. Но всички били мъртви, а и нищо за ядене нямало наоколо.
Като излезли от голямото пазарище, хората се озовали пред украсен дворец. Влезли в него и видели знамена, мечове, лъкове, щитове, закачени на златни и сребърни вериги, ризници, обковани с червено злато. Из коридорите имало скамейки от слонова кост, инкрустирани със злато, покрити с коприна. По тях лежали мъртъвци с изсъхнала кожа.
Спрял се Муса, гледал красотата на двореца, здравата му направа, удивителния му градеж — от съвършен по-съвършен, с прекрасна архитектура, и забелязал изсечен в стената от зелен лазурит следния надпис: