Докато се връща на катедрата пред класа, си мисли за играта на имена, с която се забавляваха снощи. Откакто каза новината на Тарик и децата, тази игра се превърна в ритуал по време на вечерята. Обсъждат и спорят и всеки дава убедителни аргументи. Тарик харесва Мохамад. Залмай, който неотдавна е гледал на видео „Супермен“, е озадачен защо не може афганистанско момче да се казва Кларк. Азиза упорито настоява за Аман.
Но играта включва само мъжки имена. Защото, ако е момиче, Лайла вече е избрала името.
Послеслов
От три десетилетия насам кризата с афганистанските бежанци е една от най-тежките на света. Войната, гладът, анархията и насилието са принудили милиони хора — като Тарик и семейството му в този разказ — да напуснат домовете си и да бягат от Афганистан в съседните страни, в Пакистан и Иран. В разгара на масовото изселване цели осем милиона афганистанци живеят в чужбина като бежанци. Днес в Пакистан са останали два милиона.
През последната година имах привилегията да работя като пратеник на САЩ във Върховния комисариат за бежанците към ООН, една от най-големите хуманитарни агенции. Целта й е да защитава основните човешки права на бежанците, да оказва помощ при бедствия и да помага на хората да започнат нов живот в безопасна обстановка. Агенцията предоставя помощи на повече от двайсет милиона изселници по света, не само от Афганистан, а и от места като Колумбия, Бурунди, Конго, Чад и Дарфур, Судан. Работата ми в помощ на бежанците е едно от най-удовлетворителните и важни начинания в моя живот. За да помогнете или просто да научите повече за агенцията, за работата й или за окаяното положение на бежанците изобщо, моля, посетете следния сайт: www.UNrefugees.org.
Благодаря ви.
Халед Хосейни
31 януари 2007 г.