Мариам се сети за Джалил, за радушната настойчивост, с която й тикаше в ръцете бижутата си, за веселото самодоволство, което не търпеше никакъв друг ответ освен смирена благодарност. Нана беше права за подаръците на Джалил. Те бяха половинчати знаци на разкаяние, неискрени, подкупващи жестове за негово собствено успокоение. Този шал, проумя Мариам, беше истински подарък.
— Красив е — каза тя.
11
Тази вечер Рашид пак дойде при нея. Но вместо да стои и да пуши на прага, той прекоси стаята и седна на леглото й. То изскърца, когато пружината хлътна под тежестта му.
Последва момент на колебание, а след това ръката му обхвана врата й и дебелите му пръсти бавно натиснаха прешлените. Палецът му се плъзна надолу и погали вдлъбнатината над ключицата и плътта под нея. Мариам затрепери. Дланта му полази надолу, все по-надолу, а ноктите му задираха памучната й риза.
— Не мога — изрече дрезгаво тя, вторачена в профила му, осветен от луната, в едрите рамене, в широката му гръд, в кичурите сиви косми, подаващи се изпод разкопчаната му яка.
Ръката му беше вече на дясната й гърда, стискаше я силно през ризата и Мариам чуваше тежкото му сумтене.
Той се мушна под одеялото до нея. Тя усещаше как ръката му пипкаво развързва пояса, а после и вървите на панталона. Нейните ръце се бяха вкопчили в чаршафа. Той се качи отгоре й, заизвива се, намести се и тя изскимтя. После затвори очи и стисна зъби.
Болката беше внезапна и силна. Очите й се отвориха рязко. Тя засмука въздух през зъби и захапа кокалчето на палеца си. Пръстите на другата й ръка се впиха в ризата на гърба му.
Рашид зарови лице във възглавницата й, а Мариам, цялата трепереща, стиснала устни, усещаща топлината на учестеното му дишане върху рамото си, гледаше с широко отворени очи в тавана. Въздухът помежду им миришеше на тютюн, на лука и печеното агнешко, които бяха яли през деня. От време на време ухото му се отъркваше в бузата й и я драскаше, от което тя разбра, че го е обръснал.
Когато всичко свърши, той се претърколи до нея запъхтян и отпусна ръка на челото си. В тъмното тя виждаше сините стрелки на часовника му. Известно време двамата лежаха по гръб, без да се поглеждат.
— Няма нищо срамно, Мариам — изфъфли той. — Това правят женените хора. Самият Пророк и жените му са го правили. Няма нищо срамно.
Няколко минути по-късно той отметна одеялото и напусна стаята, като я остави с вдлъбнатината от главата му върху възглавницата й, остави я да чака болката в слабините да отмине, да гледа замръзналите звезди на небето и един облак, който покри лицето на луната като сватбено було.
12
През 1974 година Рамадан се падна през есента. За пръв път в живота си Мариам видя как изгревът на новата луна може да преобрази цял град, да промени ритъма и настроението му. Забеляза как Кабул утихва и задрямва. Трафикът оредя и стана бавен. Магазините се изпразниха. Ресторантите загасиха осветлението и затвориха врати. По улиците не се мяркаха пушещи хора, от прозорчетата на лавките не се подаваха димящи чаши чай. А когато след залез слънце от планината Шир Дарваза отекваше оръдеен гръм, градът прекъсваше поста, както и Мариам, която хапваше хляб и фурми и за пръв път в петнайсетгодишния си живот се наслаждаваше на споделения ритуал.
Рашид спазваше поста само няколко дни. Тогава се прибираше кисел в къщи. Гладът го правеше рязък, раздразнителен, нетърпелив. Една вечер Мариам закъсня с вечерята и той започна да яде хляб и репички, а след като постави пред него ориза и агнешкото с бамя, не ги докосна. Не каза нищо и продължи да дъвче хляба, а слепоочията му потрепваха и вените на челото му бяха изпъкнали от гняв. Не спираше да дъвче, забил поглед пред себе си, и когато Мариам го заговори, я погледна с невиждащ поглед и налапа още един залък хляб.
Тя си отдъхна, когато Рамаданът свърши.
Навремето през първия от трите дни от празнуването на Ейд ал Фитр1, следващ Рамадана, Джалил идваше да ги навести в колибата. Беше с костюм и вратовръзка и й носеше подаръци. Една година й подари вълнен шал. Тримата сядаха да пият чай, а после той се сбогуваше с тях и си тръгваше.
— Отива да празнува с истинското си семейство — казваше нана, след като той прекосяваше потока и помахваше за довиждане.
Молла Файзула също идваше. Донасяше на Мариам увити в станиол шоколадови бонбони, пълна кошница боядисани яйца, курабии.
А след като си тръгнеше, тя се покатерваше с лакомствата на някоя върба и настанила се удобно на висок клон, ядеше шоколадови бонбони и хвърляше отгоре станиоловите обвивки, които се разпиляваха около дънера като сребърни цветя. След бонбоните начеваше курабиите и с молив рисуваше лица на яйцата. Мариам мразеше този празник, време на щедрост и тържественост, когато семействата, облечени в най-хубавите си дрехи, си ходеха на гости. Представяше си как въздухът в Херат трепти от радост и веселие, всички са в прекрасно настроение и със светнали очи се прегръщат и благославят. Чувството за безнадеждност я покриваше като саван, който се вдигаше едва след като Ейд ал Фитр отминеше.