— Боб, момичета — повтори тя. — Помнете го. Освен, ако, разбира се — тук направи закачлива гримаса и смуши с лакът Лайла, — на вратата ти не почука твоят млад и красив еднокрак принц. Тогава…
Лайла перна лакътя й. Щеше да се засегне, ако друг беше казал това за Тарик. Но тя знаеше, че Хасина не е злобна. Подиграваше се — това правеше тя — и подигравките й не щадяха никого, най-малко самата нея.
— Не бива да говориш така за хората! — каза Гити.
— Какви хора са това?
— Осакатени от войната хора — заяви Гити сериозно, без да си дава сметка, че Хасина се шегува.
— Мисля, че Гити е влюбена в Тарик. Знаех си аз! Но той е вече зает, нали, Лайла?
— Не съм влюбена в никого.
Двете се разделиха с Лайла и свиха по своята улица, продължавайки да спорят.
Лайла измина сама последните три преки. Когато беше вече на своята улица, забеляза, че синият мерцедес е все още там, пред дома на Рашид и Мариам. Сега възстарият мъж в кафявия костюм стоеше до капака на колата, подпираше се на бастун и гледаше нагоре към къщата.
Точно тогава един глас зад нея извика:
— Ей, ти, русокосата! Погледни насам!
Лайла се обърна и съзря дулото на пистолет.
17
Пистолетът беше червен с яркозелен спусък, а зад него беше захилената физиономия на Хадим. Хадим беше на единайсет, също като Тарик. Беше висок и набит и имаше страховита обратна захапка. Баща му беше месар в Дех-Мазанг и Хадим беше известен с това, че от време на време замеряше минувачите с парчета телешка карантия. Понякога, ако Тарик не беше наблизо, издебваше Лайла през междучасието в двора на училището, гледаше я похотливо и издаваше звуци, наподобяващи стенания. Веднъж я потупа по рамото и каза:
— Толкова си хубава, Лайла. Искам да се оженя за теб. Сега размаха пистолета и извика:
— Не се притеснявай. Няма да си личи. Не и на твоята коса.
— Да не си посмял! Предупреждавам те.
— Какво ще направиш? Ще насъскаш оня сакатия срещу мен? „О, Тарик джан. Ооо, няма ли да се върнеш и да ме спасиш от тоя злосторник?“
Лайла заотстъпва, но Хадим вече натискаше спусъка. Тънки топли струйки уцелиха първо косата й, а после и дланта й, когато я вдигна, за да си предпази лицето.
В този момент и другите момчета наизскачаха от прикритието си със смехове и крясъци. Тя се сети за една ругатня, която беше чула на улицата. Не разбираше напълно смисъла й, но усещаше, че е много обидна, и я изкряска:
— Майка ти смуче пишка!
— Поне не е смахната като твоята — изстреля невъзмутимо Хадим. — Пък и баща ми не е мухльо като твоя! А защо не си помиришеш ръцете?
Другите момчета подеха думите му и заскандираха:
— Помириши си ръцете! Помириши си ръцете!
Направи го, макар да се беше сетила какво означават думите, че няма да си личи на косата й. Тя изписка пронизително, а момчетата задюдюкаха още по-силно.
Обърна се и разревана хукна към къщи. Там извади вода от кладенеца, напълни един леген в банята и се съблече. После си насапуниса косата и започна да я търка яростно, като забиваше нокти в кожата на главата си и стенеше от погнуса. Изплакна се и отново се насапуниса. На няколко пъти едва не повърна. Продължи да хленчи и да трепери, жулейки с гъба лицето и врата си, докато не станаха яркочервени. Това за нищо на света нямаше да се случи, ако Тарик беше с нея, мина й през ума, докато се преобличаше. Хадим не би посмял. Нямаше да се случи, разбира се, и ако мами беше дошла да я вземе. Понякога Лайла се чудеше защо изобщо си беше направила труда да я роди. Вече беше убедена, че жените не бива да раждат повече, ако са дали цялата си любов на децата, които вече имат. Не беше честно. Обзе я гняв. Отиде в стаята си и се тръшна на леглото. Когато гневът й попремина, стана и почука на вратата на мами. Като по-малка седеше с часове пред тази врата. Потропваше по нея и шептеше безспир „Мами, мами“ — като вълшебен напев, който да развали магията. Но майка й никога не отваряше вратата. Не я отвори и сега. Лайла завъртя топката и влезе.
Понякога мами имаше добри дни. Скачаше от леглото със светнали очи, а увисналата й долна устна се разтегляше в усмивка. Тогава тя се изкъпваше, обличаше си чисти дрехи и намазваше миглите си с туш. Даваше на Лайла да реши косата й, което тя много обичаше, и си слагаше обеци. Двете пазаруваха в Мандаи Базар. Лайла я караше да играят на „Змии и стълби“. Купуваха си черен шоколад, едно от малкото неща, които и двете обичаха. Най-любимият й час от добрите дни на мами беше, когато баби се прибираше вкъщи, а те вдигаха очи от дъската, на която режеха шоколада, и се ухилваха насреща му с боядисани в кафяво зъби. Тогава през стаята преминаваше полъх на щастие и за миг Лайла съзираше нежността и романтиката, свързвали родителите й, когато тази къща е била пълна, шумна и весела.