„Боже опази!“ — добавяше саркастично баби. После въздишаше и казваше: „Лайла, обич моя, единственият враг, когото един афганистанец не може да унищожи, е самият себе си.“
Баби седна на масата и натопи хляб в паницата с леща. Лайла реши, че докато вечерят и преди да се захванат с дробите, трябва да му каже какво бе направил Тарик с Хадим. Но така и не успя. Защото точно тогава някой почука на вратата — на прага стоеше непознат и носеше вест.
19
— Трябва да говоря с родителите ти, дохтар джан — каза той, когато Лайла отвори вратата. Беше як и набит мъж с остро обветрено лице. Носеше кафеникаво палто и вълнен пакол на главата.
— За кого да им кажа?
После ръката на баби хвана рамото й и лекичко я избута навътре.
— Защо не се качиш горе, Лайла? Хайде, върви.
Тя тръгна към стълбите и чу мъжът да казва на баби, че носи новини от Панджшир. И мами беше вече в стаята. Притискаше с една ръка устата си, а очите й прескачаха от баби към мъжа с пакола. Лайла надничаше от горната площадка. И видя как непознатият седна с родителите й и се наклони към тях. Изрече глухо няколко думи. После лицето на баби побеля, а мами запищя и си заскуба косите.
На другата сутрин, в деня на фатихата, в къщата надойдоха съседки и се заеха с подготовката на хатм — вечерята, която щеше да се състои след погребението. Мами седеше на леглото и пръстите й не преставаха да мачкат носната кърпичка, а лицето й беше подпухнало. За нея се грижеха две подсмърчащи жени, които се редуваха да я галят предпазливо по ръцете, сякаш беше най-рядката и крехка кукла на света. Тя, изглежда, не забелязваше присъствието им.
Лайла коленичи пред майка си, хвана ръцете й и я повика тихо. Очите на мами се наведоха и тя примига.
— Ние ще се погрижим за нея, Лайла джан — рече едната от жените, сякаш изпълняваше отговорна мисия. Лайла беше ходила на погребение, където беше виждала подобни жени, които се наслаждаваха на всичко, свързано със смъртта, дежурни утешителки, не позволяващи никому да поеме задълженията, с които сами са се нагърбили.
— Всичко е наред. А сега върви, момиче, и прави нещо друго. Остави майка си на мира.
Отпъдена, Лайла се почувства безполезна и тръгна от стая в стая. Завъртя се за малко в кухнята. Пристигнаха необичайно притихналата Хасина и майка й. После дойде и Гити с майка си. Щом зърна Лайла, Гити се втурна към нея, обгърна я с хилавите си ръце и я притисна в дълга и изненадващо силна прегръдка. Когато се отдръпна, очите й бяха насълзени.
— Толкова съжалявам, Лайла.
Лайла й благодари. Трите момичета седнаха на двора, докато една от жените не ги накара да мият чаши и да нареждат чинии на масата.
Баби също сновеше безцелно, сякаш си търсеше някаква работа.
— Дръжте го по-далече от мен. — Това беше единственото, което мами изрече за цялата сутрин.
Накрая баби седна на един сгъваем стол в коридора. Изглеждаше сломен и дребничък. После някаква съседка му каза, че пречи. Той се извини и изчезна в кабинета си.
Следобед мъжете отидоха в наетата от баби зала в Картех-сех, а жените се събраха в къщата. Лайла седна до мами, край вратата на дневната, където според обичая заставаше семейството на покойника. На влизане опечалените си събуваха обувките, кимаха на познати, докато минаваха през стаята, и сядаха на наредени покрай стените сгъваеми столове. Лайла видя Уаджма, възрастната акушерка, която я беше изродила. Видя и майката на Тарик с черен шал върху перуката. Тя й кимна с тъжна, едва забележима усмивка.
От един касетофон носов мъжки глас редеше монотонно стихове от Корана. Жените подсмърчаха. Чуваха се сподавено кашляне, шепот, а от време на време и театрално скръбно ридание.
Дойде и жената на Рашид, Мариам. Носеше черен хиджаб. На челото й бяха паднали кичурчета коса. Тя седна до стената по диагонал от Лайла.
Мами не преставаше да се клати напред-назад. Лайла притегли ръцете й в скута си и ги стисна в дланите си, но майка й сякаш не забеляза това.