Мъжът от предния ред пак ги изгледа възмутено.
На екрана Альона и младоженецът сляха устни.
При вида на целувката Лайла внезапно се почувства странно разголена. Даде си ясна сметка, че сърцето й бие яростно, че кръвта бумти в ушите й, че фигурата на Тарик до нея се стяга и застива неподвижно. Целувката се проточи. Изведнъж й се стори крайно важно да не помръдне и да не издаде някакъв звук. Усети, че Тарик я наблюдава — едното му око беше в целувката, а другото в нея. Зачуди се дали се вслушва в свистенето на въздуха, който тя вдишваше и издишваше през носа, в очакване да долови едва забележимо задъхване, издайническа неравност, която да издаде мислите й.
Какво ли би било да го целуне, да усети как наболите над горната му устна косъмчета гъделичкат устните й.
После Тарик се размърда неловко на мястото си и рече с неестествен глас:
— Знаеш ли, че ако си издухаш сопола в Сибир, той ще стане на зелена висулка още преди да падне на земята?
Разсмяха се, но този път кратко и нервно. А когато филмът свърши и излязоха навън, Лайла изпита облекчение, че небето е притъмняло и че няма да й се наложи да срещне очите на Тарик на ярка дневна светлина.
23
Април 1992 г.
Изминаха три години.
През това време бащата на Тарик прекара и няколко инсулта и лявата му ръка се парализира, а говорът му стана леко завален. Когато се вълнуваше, което се случваше често, думите му бяха неразбираеми.
Здравият крак на Тарик порасна и той получи нова протеза от Червения кръст, макар че трябваше да я чака шест месеца.
Опасенията на Хасина се сбъднаха и семейството й я отведе в Лахор, за да се омъжи за своя братовчед, който имаше магазин за коли. Сутринта в деня на заминаването й Лайла и Гити отидоха у тях да се сбогуват. Хасина им каза, че братовчедът, бъдещият й съпруг, вече бил започнал да урежда заминаването им за Германия, където живеели братята му. Според нея до края на годината щели да са вече във Франкфурт. После трите се прегърнаха и заплакаха. Гити беше безутешна.
Лайла видя Хасина за последен път, когато се пъхна на претъпканата задна седалка на таксито.
Съветският съюз се разпадаше със смайваща бързина. На Лайла й се струваше, че баби през няколко седмици се прибираше вкъщи с новината за поредната обявила независимост република. Литва, Естония, Украйна. Съветският флаг беше свален от Кремъл. Роди се Руската федерация.
В Кабул Наджибула смени тактиката и се опита да се представи за ревностен мюсюлманин.
— Много насилено и твърде късно — каза баби. — Не може един ден да си шеф на тайната полиция, а на другия да се молиш в джамия с хората, чиито близки си изтезавал и убивал.
Усещайки, че примката около Кабул се затяга, Наджибула се опита да постигне споразумение с муджахидините, но те се заинатиха.
— Браво на тях — обади се от леглото си мами. Тя се молеше за муджахидините и чакаше техния парад. Чакаше враговете на синовете й да се провалят.
И накрая наистина стана така. През април 1992-ра, годината, през която Лайла стана на четиринайсет, Наджибула най-сетне капитулира и получи убежище в лагера на Обединените нации близо до двореца Дароламан, южно от града.
Джихадът свърши. Различните комунистически режими, завземали властта от нощта, когато бе родена Лайла, бяха разбити. Героите на мами, бойните другари на Ахмад и Нур, бяха победили. И сега, след повече от десет години, през които бяха пожертвали всичко, бяха оставили семействата си, за да идат в планините и да се бият за независимостта на Афганистан, муджахидините идваха в Кабул от плът и кръв, уморени от битки.
Мами знаеше всички по име.
Сред тях беше Достум, пламенният узбекски командир, лидер на фракцията „Джонбеш-е мелли“, известен с променливите си пристрастия. Крайният в убежденията си навъсен Гулбудин Хекматияр, лидер на фракцията „Хезб-е ислами“, пущун, който беше следвал инженерство и беше убил един студент маоист. Таджикът Рабани, водач на фракцията „Джамиат-е ислами“, преподавал по време на монархията ислямска религия в Кабулския университет. Саяф, пущун от Пагман, с арабски връзки, як мюсюлманин и водач на фракцията „Еттехад-е ислами“. Абдул Али Мазари, водач на фракцията „Хезб-е Уахдат“, известен сред своите събратя хазари като Баба Мазари, който имаше силни връзки с шиитите в Иран. И, разбира се, героят на мами, съратникът на Рабани, разсъдливият обаятелен таджик, командирът Ахмад шах Масуд, Панджширския лъв. Мами беше закачила негов плакат в стаята си. Красивото замислено лице на Масуд с вдигнати вежди и килнат на една страна пакол — неговата запазена марка — беше на всяка крачка в Кабул. Сантименталните му черни очи гледаха от билбордове, стени, витрини, от флагчета по антените на такситата.