Андре вдигна поглед от таблета си и каза:
— Ви ще ни чака там. Да вървим.
Горещ вятър разпиля малко боклук по тротоара. Райлин го прескочи и си пое дълбоко дъх. Вятърът тук може и да беше горещ, но поне не беше рециклираният наситен с кислород въздух в Кулата.
От другата страна на улицата Хиръл вече бе клекнал до Кулата и подпъхваше острието на ножа си под един стоманен панел.
— Чисто е — прошепна той. Ръцете им се докоснаха, когато Райлин влезе в отвора и двамата се спогледаха; след това тя се шмугна в стоманената гора.
Външните звуци веднага заглъхнаха, заменени от тихото жужене на гласове, наркомански смях и свистенето на въздуха, който се издигаше от дъното на Кулата. Бяха в подземния свят под първия етаж; странно и тъмно място, пълно с тръби и стоманени колони. Райлин и Лъкс вървяха тихо през сенките и кимаха на другите, с които се разминаваха. Една група се беше събрала около мътните розови отблясъци на халюцигенна запалка. Друга, с наполовина облечени тийнейджъри, проснати върху купчина възглавници, очевидно се канеше да започне окситозна оргия. Райлин мярна издайническия блясък на вратата на машинното и ускори крачка.
— Хайде, давайте, можете да ми благодарите — долетя глас откъм сенките и тя едва не отскочи. Беше Ви.
Не беше висок като Андре, но беше поне с двайсет килограма пo-тежък, изключително мускулест. Широките му рамене и ръце бяха покрити с татуировки, които танцуваха по тялото му в зашеметяващ хаос; образуваха се фигури, разделяха се, изникваха на друго място. Райлин се намръщи при мисълта да покриеш с татуси толкова много кожа.
— Добре, дами и господа. — Ви бръкна в чантата си и извади купчинка лъскави златни лепенки, всяка с размерите на нокътя на палеца на Райлин. — Кой иска малко комунални?
— Мама му стара — възкликна Лъкс през смях. — Как ги напипа?
— Супер си! — Хиръл перна ръката на Андре.
— Ама ти сериозно ли? — попита Райлин и гласът й разкъса радостните възгласи. Тя никак не харесваше комуналните. Те създаваха нещо като групов кеф, което й приличаше на натрапничество, все едно да правиш секс с група непознати. Най-кофти беше, че нямаше начин да контролираш кефа и че изцяло зависиш от другите. — Мислех, че тази вечер ще пушим — натякна тя. Дори си беше донесла халюциногенната запалка, малката компактна лула, която можеше да се използва почти за всичко — черен блясък, бодлички и, разбира се, халюциногенните водорасли, за които беше създадена.
— Шубе ли те е, Майърс? — предизвика я Ви.
— Изобщо не ме е шубе. — Райлин изпъна гръб и погледна Ви — Просто ми се правеше нещо друго.
Таблетът й завибрира — получаваше есемес. Беше от Криса. „Направих печените ябълкови хапки на мама — пишеше тя. — Ако решиш да се прибереш“.
Ви я наблюдаваше открито и предизвикателно.
— Все ми е тая — въздъхна момичето. — Защо пък не? — Протегна ръка, взе една лепенка и я шляпна от вътрешната страна над сгъвката на лакътя, където вената бе най-близо до кожата.
— Така си и мислех — заяви Ви. Останалите също протегнаха ръце за лепенки.
Влязоха в машинното и неочаквано единственото, което Райлин чуваше, беше електронна музика. Тя думтеше гневно в черепа й, заглушаваше всички други мисли. Лъкс стисна ръката й и започна да подскача истерично, изкрещя нещо неразбираемо.
— Кой е готов за партито?! — възкликна диджеят, качил се на охладителна цистерна, усилвателят разпращаше гласа му в цялото помещение. Тук беше горещо, натъпкано с потни тела. Разнесоха се оглушителни викове. — Добре — продължи той, — ако имате златен пач, лепвайте го веднага, защото аз съм диджей Лоуи и ще ви отнеса на най-лудешкото препускане в живота ви. — Бледата светлина се отрази върху морето комунални пачове. Почти всички присъстващи имаха, забеляза Райлин. Щеше да е суперско.
— Три… — изрева Лоуи и започна обратното броене. Лъкс се разсмя гръмко и скочи на пръсти в опит да погледне над тълпата. Райлин погледна към Ви; татусите му се мятаха още по-неудържимо от обикновено около пача, сякаш кожата му бе наясно какво ще се случи.
— Две… — Повечето от тълпата се присъединиха към обратното броене. Хиръл застана зад Райлин и я прегърна през кръста, отпусна брадичка на главата й. Тя се облегна назад, на него, и затвори очи, стегна се за ефекта от комуналния пач.
— Едно! — Писъкът отекна в помещението. Лоуи посегна към таблета, който се носеше пред него, и включи електромагнитния пулс, настрои го към честотата на комуналните. В същия миг всички пачове излъчиха вълни стимуланти в кръвния поток на всички, които си ги бяха лепнали. Върховният синхронизиран ефект.