— Ерис? Къде отиваш?
— Здрасти, татко. — Обърна се, но остана стъпила с единия крак в антрето, за да може да се измъкне бързо. Баща й седеше в любимия си ъгъл на кафявото кожено канапе и четеше нещо на таблета си, вероятно медицинско списание или досие на пациент. Гъстата му коса бе почти напълно побеляла, около очите му се бяха събрали бръчки на загриженост, които той отказваше да премахне оперативно като родителите на повечето приятели на Ерис. Все разправяше, че пациентите му се чувствали уверени, когато виждали бръчките му. Ерис тайно си мислеше, че е супер готско от страна на баща й да остарява естествено.
— На партито на един приятел — обясни тя. Баща й погледна тоалета и Ерис едва сега се сети, че не е скрила обиците. Дискретно се наведе, та косата й да се спусне напред и да ги скрие, но Евърет вече клатеше глава.
— Ерис, не можеш да ги сложиш — заяви малко развеселено. — Те са най-скъпото нещо в апартамента ни.
— Това е доста преувеличено и ти го знаеш. — Майката на Ерис се показа от кухнята облечена в алена вечерна рокля, косата й вдигната на висок кок, от който се спускаше водопад от къдрици. — Здравей, миличка — каза Каролайн Дод на дъщеря си. — Какво ще кажеш за някоя и друга глътчица шампанско, преди да излезеш? Тъкмо се канех да отворя бутилка розе „Моанте“, което харесваш.
— Да не би да е от избата, където плувахме в басейна?
— Искаш да кажеш там, където пишеше „Басейнът не работи“ ли? — По устните на баща й плъзна усмивка. Това бе едно от най-смешните семейни пътувания. Родителите на Ерис й позволиха да пие вино на обяд, а беше толкова горещо, че Ерис и майка й се опитваха да си веят със салфетките по време на обяда; накрая се превиваха от кикот и се промъкнаха до затворения басейн на хотела и скочиха вътре напълно облечени.
— Изобщо не бяхме видели надписа! — разсмя се Каролайн и отвори бутилката. Изпукването на тапата прозвуча в целия апартамент. Ерис сви рамене и пое протегнатата чаша. Наистина беше любимото й.
— Кой прави парти? — попита Каролайн.
— Корд. И без това вече закъснях… — Ерис все още не беше казала на майка си за тях с Корд. Споделяше с нея почти всичко, но никога не споменаваше за гаджета и свалки.
— Модерно е да се закъснява — обади се баща й. — Освен това ще закъснееш само минутка, за да върнеш обиците, и ще бъдеш не по-малко модерна.
— Стига, Евърет. Какво толкова?
Баща й поклати глава и се предаде, както Ерис много добре знаеше, че ще се случи.
— Добре, Каролайн. След като нямаш нищо против, Ерис може да ги поноси.
— Отново си малцинство — пошегува се момичето и се усмихна многозначително на баща си. Той винаги се шегуваше, че е най-незначителният човек в апартамента, винаги малцинство пред двете жени, нито една, от които не отстъпваше.
— Както всеки път — разсмя се Евърет.
— Как да кажа не, след като ти стоят толкова разкошно. — Каролайн отпусна ръце върху раменете на Ерис и я обърна към огромното едновремешно огледало на стената.
Ерис беше младо копие на майка си. Единствените незначителни различия, освен възрастта, бяха дребните промени, които баща й се бе съгласил да й направи през пролетта — нищо съществено, единствено влагането на златисти точици в очите и премахване с лазер на няколко лунички, за да се избистри тенът й. Нищо друго не подлежеше на промяна. Чертите на Ерис си бяха изцяло нейни, плътните устни и сладко вирнатото носле, повечето й коса, истински букет от нюанси — червеникаво и медно, светлорусо и наситено златисто. Косата на Ерис беше най-красивото у нея, но тя цялата беше прелестна и го знаеше много добре.
Тръсна нетърпеливо глава и обиците затанцуваха, уловиха всички великолепни цветове на косата и сякаш засияха с вътрешна светлина.
— Забавлявай се — пожела й майка й. Ерис срещна погледа й в огледалото и се усмихна.
— Благодаря. Много ще ги пазя. — Допи шампанското и сложи чашата на масата. — Обичам ви — подвикна на родителите си на излизане. Обиците блестяха на фона на косата й като две звезди.
Асансьор С тъкмо спираше, когато Ерис стигна на перона, и това и се стори добър знак. Тя винаги придаваше дори на най-незначителните неща значение като на предзнаменование. Миналата година на прозореца й имаше петно, подобно на сърце. Тя не каза и дума на поддръжката и то остана седмици наред, докато следващият дъжд не го отми. Обичаше да си казва, че то й е донесло късмет.
Последва тълпата и се промъкна отстрани в асансьора. В друг случай би взела ховер, но сега закъсняваше и така беше по-бързо, освен това линия С й беше любимата с прозрачните панели. Обичаше да наблюдава как етажите се стрелкат покрай нея, как сенките се редуват с тежките метални рамки, които разделяха нивата, а тълпите, които чакаха местните асансьори, се сливаха в неразграничим поток от цветове.