След секунди асансьорът спря. Ерис се промъкна през множеството на експресната спирка, чакащите ховери и роботите за продажба на вестници, за да завие по централното авеню. Също като нея, Корд живееше от скъпата северна страна на Кулата, през прозорците не се виждаха нито сградите в центъра, нито старата част на града. Неговият етаж беше малко по-голям — Кулата ставаше по-тясна нагоре и свършваше с апартамента на Ейвъри, който бе единствен на последното ниво, но тя усещаше разликата дори в тези шестнайсет етажа. Улиците бяха все така широки, обточени с тесни тревни площи и истински дървета, поддържани от дискретни пръскачки. Соларните лампи бяха приглушени, за да създават същото впечатление като истинското слънце, което се виждаше единствено от апартаментите с изглед навън. Само че енергията тук долу беше различна, струваше й се по-шумно, усещаше се кипеж. Може би се дължеше на търговските площи отстрани на централното авеню, нищо че бяха само кафенета и пробна на „Брукс Бръдърс“.
Ерис стигна до улицата на Корд — най-обикновена сенчеста задънена улица, която водеше към входа на семейство Андъртън; никой друг не живееше на тази пресечка. Бомбастично 1А бе изписано над вратата, сякаш някой имаше нужда да му се напомня чий е този дом. Както и останалата част от света, Ерис се питаше защо Корд продължава да живее тук след смъртта на родителите си и след като по-големият му брат, Брайс, се бе изнесъл. Жилището бе прекалено голямо за сам човек.
Апартаментът се оказа претъпкан с хора и ставаше все по-топло въпреки вентилационната система. Ерис мярна Макстън Фелд в обособената оранжерия — опитваше се да репрограмира оросителната система така, че от пръскачките да излиза бира. Спря при трапезарията, където някой беше качил масата на ховер подложки за напитки, за да играят на летящ пинг-понг, но и тук не забеляза тъмната коса на Корд.
В кухнята пък се мотаеше единствено момиче, което Ерис не познаваше, с тъмна опашка и прилепнали дънки. Запита се лениво коя е тъкмо когато непознатата започна да трупа чинии и да ги изнася. Значи Корд си имаше нова прислужница, а новата прислужница вече бе побързала да свали униформата. Ерис така и не разбираше защо му трябва да плаща за домашна помощница; единствено хора като семейство Фулър или бабата на Ерис имаха персонал. Останалите си купуваха необходимите роботи от пазара и ги включваха, когато нещо се изцапаше. Може би тъкмо това бе причината: да плати за човешка работна ръка, неавтоматизирана.
„Ти каква би трябвало да бъдеш? Прекалено готина за костюм ли? Или просто се каниш да спиш тук?“ — пусна есемес Ейвъри.
„Предпочитам професионална притегателна сила за погледи“, отвърна Ерис и се огледа с усмивка.
Ейвъри беше застанала на прозореца на хола, облечена в семпла права рокля с холограмни крила и ореол, който се носеше над главата й. Всеки друг би изглеждал така, сякаш е навлякъл някакво подобие на костюм в последния момент, докато на Ейвъри, както можеше да се предполага, изглеждаше божествено. До нея беше Лида в нещо черно с пера и Минг, в тъп костюм на дявол. Сигурно беше чула, че Ейвъри ще бъде ангел. Тъпа работа. Ерис нямаше желание да говори с нито едно от двете момичета, затова пусна съобщение на Ейвъри, че ще се върне, и тръгна да търси Корд.
Двамата започнаха да излизат това лято, тъй като и двамата бяха вързани в града. Отначало Ерис малко се притесняваше — всички останали бяха хукнали към Европа или Хамптън, или плажовете на Мейн, докато на нея й се налагаше да виси в града и да стажува в кабинета на баща си. Така се бяха разбрали заради дребните поправки, които й бе направил миналата пролет.
— Трябва ти стаж — беше заявил. Не че тя имаше намерение да работи и ден през живота си. Въпреки това Ерис се съгласи. Много искаше поправките на лицето си.
Оказа се точно толкова досадно, колкото беше предполагала, до вечерта, когато не се натъкна на Корд в „Лайтнинг Лаундж“. От дума на дума стигнаха до атомни шотове и излязоха да се поразтъпчат на близкия балкон. Там, притиснати в подсиленото стъкло, се целунаха за пръв път.
Сега Ерис се питаше как така не се е случило по-рано. Двамата с Корд се познаваха от години, още откакто семейството й се премести в Ню Йорк, когато тя беше на осем. Бяха прекарали няколко години в Швейцария, за да може баща й да изучи най-новите европейски техники в хирургията. Ерис изкара първите си две години в американското училище в Лозана, но когато се върна, говореше странна смесица от френски и английски, нямаше понятие от таблицата за умножение, затова академия „Бъркли“ дискретно предложи да запише отново втори клас.