Никога нямаше да забрави онзи първи ден, когато влезе в залата за обяд, без да познава никой от новия си клас. Корд се настани до нея на празната маса.
— Искаш ли да ти покажа една готска зомби игра? — попита я и й показа как да нагласи контактните си лещи така, че храната да прилича на мозък. Ерис се смя толкова много, че спагетите едва не изскочиха през носа й.
Това се случи две години преди родителите му да починат.
Откри Корд в стаята за игра, настанил се на масивна старовремска маса с Дру Лотън и Хоакин Суарес, стиснали в ръце съвсем истински картонени карти за игра. Това бе една от странните прищевки на Корд — настояваше да играе на „Ти губиш“ със стара колода. Твърдеше, че всички изглеждат някак отнесени, когато включат играта на контактните си лещи, уж седят около масата, но всъщност зяпат настрани един от друг, зареяли погледи някъде в пространството.
Ерис остана така за кратко, за да му се порадва и възхити. Беше страхотен. Не по онзи зализано съвършен начин като Ейвъри, а по един по-мургав, малко разпасан начин; чертите му смес от бразилската чувственост на майка му и класическата челюст и нос на фамилия Андъртън. Ерис направи крачка напред и Корд вдигна очи. Тя бе възнаградена от искрицата възхищение в леденосините му очи.
— Здрасти — подхвърли той. Тя се опря на лакти на празния стол срещу него, така че деколтето на топа да подчертае гърдите й, и го погледна през масата. В погледа му имаше нещо шокиращо интимно. Сякаш той можеше да се протегне и да я докосне единствено с очи.
— Искаш ли да поиграеш? — Корд й подаде купчинка карти.
— Не съм сигурна. Може да отида да потанцувам. — Тук й се струваше прекалено тихо. Прииска й се да се върне при шума и хаоса на партито.
— Хайде, само една ръка. В момента съм сам срещу тези двамата. Не е много забавно да играя сам — оплака се той.
— Добре, но ще играя с Хоакин — реши Ерис, като единствената причина бе да подразни Корд. — Нали знаеш, че винаги печеля.
— Този път няма да стане — разсмя се Корд.
Както можеше да се предполага, купчината чипове пред тях с Хоакин стана три пъти по-висока. Ерис протегна ръце над главата си и оттласна стола от масата.
— Отивам да си взема нещо за пиене — подхвърли многозначително. — Някой иска ли нещо?
— Защо не? — Корд срещна погледа й. — Идвам с теб.
Двамата се пъхнаха в гардеробното и телата им се притиснаха.
— Тази вечер изглеждаш фантастично — промълви Корд.
— Стига приказки. — Ерис привлече главата му надолу и го целуна силно.
Корт се наведе и горещите му устни завладяха нейните. Плъзна ръка около кръста й и се заигра с подгъва на топа. Ерис усети как пулсът му се ускорява, където голата му китка докосваше кожата. Целувката стана по-дълбока, по-настойчива.
Тя се отдръпна и отстъпи назад, остави го да се олюлее напред.
— Какво? — въздъхна той.
— Отивам да танцувам — отвърна тя и вдигна ръка, за да оправи презрамките на сутиена си и да приглади коса; движенията й бяха бързи, отмерени, точни. Това беше любимата й част: да напомни на Корд, че той я желае. Да го накара да почувства отчаяние. — До после.
Докато вървеше по коридора, усещаше тежкия поглед на гаджето й да пробягва по тялото й. Не си позволи да погледне назад. Само ъгълчето на устата й — червеното червило едва забележимо размазано — се изви в триумфална усмивка.
УОТ
— Напомни ми защо сме тук — попита Уотзан Бакради — Уот за всички, освен за учителите си — най-добрия си приятел, Дерик Роулс.
— Нали ти казах, това място кара всички момичета да се побъркат — отвърна Дерик. Гласът му премина през комлинка в ухото на Уот, където се носеше ленив джаз и заглушаваше другите шумове в клуба. — Някои от нас имат нужда от много помощ — добави той, без да се сърди.
Уот не спори с него. През изминалия час беше получил седем покани, а Дерик нито една.
— Добре — примири се той. — Ще взема нещо за пиене.
— Вземи ми една бира — помоли Дерик, неспособен да откъсне очи от брюнетката, която се поклащаше край тях със затворени очи, а ръцете й се движеха, без да следват някакъв ритъм.
— Да имаш да вземаш — разсмя се Уот. На бара изключи музиката и се обърна да погледне клуба, докато пристъпващите крака и хорът от шепот ехтяха странно в тишината.
Бяха дошли в „Пулс“, тихата дискотека в средата на Кулата, където музиката дънеше право в ушните антени на посетителите, вместо от високоговорителите. Странното тук беше, че всяка ушна антена улавяше нещо различно: нямаше двама гости, които да чуват една песен по едно и също време. Уот си каза, че това се струва забавно на повечето хора, докато се опитват да познаят какво слушат другите и се смеят на своята бавна песен, докато другите се блъскат нестройно на дансинга.