Опря се небрежно на лакти и срещна погледа на момиче на бара. Беше страхотна, висока, фина като върба, с раздалечени очи, далече от класата на Уот. Само че той имаше тайно оръжие и знаеше много добре колко време да задържи очите й, преди да извърне поглед. Според думите на Надя момичето щеше да дойде след три, две…
Ушната антена изпиука два пъти, което показваше интерес. Той кимна в знак на одобрение и гласът на момичето прозвуча в ухото му, безжичната връзка им позволи да говорят един с друг над музиката, която всеки слушаше, въпреки че Уот вече бе изключил своята.
— Почерпи ме — заяви тя и се плъзна до него на бара. Това бе заповед, не въпрос. Момичето много добре знаеше, че е страшно готино.
— Какво ще пиеш? — Уот докосна плота на бара и на него се показа тъчскрийн меню.
Момичето сви рамене и започна да чертае кръгове по менюто, прехвърляше ярко оцветените мехурчета, които показваха категориите на напитките. От вътрешната страна на китката й имаше малък татус, розова пъпка, която се отваряше, а след това се свиваше.
— Познай.
Уот постави ръка върху нейната, за да я накара да спре. Тя го погледна с извити вежди.
— Ако позная, ти черпиш — предизвика я той.
— Дадено, но никога няма да познаеш.
— Мисля… — Той прехвърли категориите, сякаш преценяваше различните възможности. Вече знаеше какво иска тя, бе наясно, че го няма в менюто. — Нещо специално — реши той, натисна „Други“ и извади клавиатура, за да напише „мартини с мастило от сепия“.
Момичето отметна глава и избухна в смях.
— Не знам как, но ментиш — обвини го тя и го погледна с нов интерес. Наведе се напред, за да поръча напитките от робобармана.
Уот се ухили. Усети как вниманието се насочва към него, че всички се питат какво е казал, за да привлече такова момиче. Уот не се сдържа: обичаше тази част, обожаваше чувството, че е спечелил някакъв конкурс.
— Благодаря — каза, когато момичето плъзна към него тъмната бира.
— Как разбра какво искам? — полюбопитства тя.
— Реших, че необикновено красиво момиче ще иска необикновена напитка. „Благодаря, Надя“, добави тихо.
„Не бих ти губила времето с тези. Момичета 2 и 6 бяха по-интересни“, отвърна Надя — квантовият компютър на Уот — и думите й заблестяха на контактните му лещи. Когато бяха сами, Надя говореше направо в ушите му, но преминаваше на текстови съобщения винаги когато Уот беше с някой друг. Беше му трудно и се объркваше, когато трябваше да води едновременно два разговора.
„Тази е по-красива“, отвърна Уот и се усмихна развеселено, когато изпрати изречението право към Надя. Тя не можеше да чете всичките му мисли, а единствено онези, предназначени за нея.
„Преоцени критериите за потенциални романтични партньори“, се появи в списъка му със задачи, редом с купуването на подаръци за рождените дни на брат му и сестра му и четивата за лятото.
„Понякога ми се иска да не те бях програмирал да си чак толкова жлъчна“. Уот беше създал умствената архитектура на Надя така, че да се отнася с внимание към намеци и асоциативно мислене и да им обръща повече внимание, отколкото на логическите вероятности. С други думи, тя бе интересна за разговори, а не просто поредният мощен калкулатор. Напоследък обаче изразните й средства бяха направо саркастични.
Надя беше с Уот вече пет години, откакто я бе създал на тринайсет като студент в лятната програма на Масачузетския технически университет. Той бе напълно наясно, че това е технически нелегално: създаването на какъвто и да е квантов компютър с робенсов коефициент над 3,0 бе забранено в цял свят след инцидента с изкуствен интелект от 2093 г. Той обаче се чувстваше толкова самотен в кампуса на колежа, заобиколен от по-големи студенти, които винаги го избягваха, а и освен това изобретението му нямаше да навреди на никого… Започна да се заиграва с няколко резервни части и скоро, бит след квантов бит, започна да създава квантов суперкомпютър.
И така, докато преподавателката, която отговаряше за проекта, не го хвана да работи по Надя късно една вечер в инженерната лаборатория.
— Трябва да унищожиш това…това нещо — бе заявила тя, а в гласа й се бе прокраднала истерия. В страха си бе отстъпила няколко крачки назад. И двамата знаеха, че ако хванат Уот с квант, заминава в затвора до живот — а сигурно и нея щяха да я арестуват, защото не е успяла да го спре. — Кълна се, че ако не го направиш, ще те докладвам!