– Как можеш да си помислиш да раздаваш храната ни в такъв момент?
Йонг Су не вярвал, че Ок Хи ще остави семейството си в това положение, и затова оставял съвсем малко храна и пари в апартамента, въпреки че заради работата си пътувал по няколко дни, а разписанието на влаковете било непредвидимо. През 1998 г. оставил Ок Хи и децата им, по онова време на осем и на шест години, цяла седмица без нищичко за ядене. На 5 юни, Денят на детето в Северна Корея, синът им трябвало да участва в спортен празник в училище. Децата трябвало да си занесат обяд, но къщата била абсолютно празна. Ок Хи хукнала из града да моли роднини за храна, но никой нямал какво да ѝ даде. Накрая видяла сестра си на пазара да продава бисквити и взела малко. На обяд изтичала в училището и намерила сина си да стои насред игрището с очи, пълни със сълзи.
– Толкова съжалявам, миличък – казала му тя, подавайки му малка торбичка с бисквити.
Като бивш музикант Йонг Су имал хубав глас и умеел да очарова жените. Сега, когато имал малко пари в джоба си, той и приятелите му флиртували с жени и стояли до късно да пият. Една нощ, когато Ок Хи и децата били заспали отдавна, тя чула пияните стъпки на Йонг Су, който се спънал, влизайки в апартамента, а след това силен женски смях. Ок Хи не знаела дали му е любовница, или е проститутка, но нямала намерение да стане от леглото, за да разбере.
След тази случка Ок Хи започнала сериозно да планира бягството си. Можела да поиска развод, но това означавало да изгуби всичко. Въпреки че Работническата партия давала лицемерни обещания за премахване на неравноправното положение на жените в традиционното феодално общество, севернокорейската система все още работела срещу тях. При развод домът и децата оставали за мъжа, независимо дали той е тормозел жената или ѝ е изневерявал. Ок Хи била в особено неизгодно положение заради социалния статус на семейството ѝ и без баща, който да се застъпи за нея. Тя осъзнала, че единственият ѝ шанс е да отиде в Китай и сама да спечели малко пари. Ако събере достатъчно за свой апартамент, ще има някакъв шанс да принуди Йонг Су да ѝ отстъпи попечителството над децата.
Една нощ Йонг Су се прибрал пиян и в особено лошо настроение. Ударил Ок Хи, събаряйки я на земята, и след това я ритнал толкова силно, че ѝ се сторило, че чула изпукването на ребро. Внезапно някой почукал на вратата – бил някакъв човек, тръгнал на път, който искал да го упътят. Случвало се често предвид близостта на жилището им до гарата. Докато съпругът ѝ му обяснявал, Ок Хи успяла да стане от пода и да отиде в кухнята. Измъкнала се през задната врата и слязла по стълбите само по нощница.
Часовникът на гарата показвал 22.00 часа. Било краят на август, нощта била топла и приятна. Когато се отдалечила достатъчно, за да е сигурна, че съпругът ѝ не я е последвал, спряла, за да обмисли какво да прави. Обикновено след подобни караници тя бягала при майка си, която слагала топли компреси на разкъсаните ѝ устни или на насиненото око. На следващата сутрин, когато изтрезнеел, Йонг Су плачел и се извинявал, и я молел да се върне у дома, и тя винаги го правела. Живеели така вече десет години. Ако искала това да се промени, сега бил моментът.
Ок Хи не смеела да влезе в гарата на Чхонгджин, защото колегите на съпруга ѝ можели да я разпознаят. Вместо това тя тръгнала в топлата нощ по железопътните релси в посока на север, докато стигнала първата гара в покрайнините на града – Сусен. По това време вече имало толкова бездомни хора, че никой не обърнал внимание на жената по нощница.
Останала на гарата два дни. Ребрата ѝ пулсирали от болка след побоя. Заради глада и дехидратацията получила ужасно главоболие. Чувствала се твърде замаяна, за да стои права. Тогава видяла, че около гарата се събира тълпа и хората се оживили. Някакъв влак заминавал за граничния град Мусан. Събрала цялата си останала енергия, за да си проправи път през тълпата, напираща към вратите и прозорците на влака. Хората бързо заемали местата, пълнели коридорите, заставали в тоалетните и между вагоните. Някои увисвали на прозорците, а други се хващали за ходовата част. Влакът бил толкова препълнен, че кондукторът не можел да мине, за да провери билетите или разрещителните за пътуване. Ок Хи пристигнала в Мусан след един ден. Нямала нито документи, нито пари, нито храна, нито дрехи.
Единственото, което имала, било тялото на сравнително здрава тридесет и две годишна жена. Ок Хи не била красавица. Майка ѝ винаги я смятала за най-умната си дъщеря. Средната била тази, за която всички казвали, че изглежда като киноактриса, но за разлика от много други жени, гладът не се отразявал толкова пагубно на външния вид на Ок Хи. Тя била ниска и приятна като майка си, имала типа физика, който създава илюзията за закръгленост. Малкият ѝ нос я правел да изглежда по-млада, а зъбите ѝ били бели и прави. Дори да искала, Ок Хи вече била твърде възрастна, за да проституира, но и това никога не ѝ било минавало през ума. Имало обаче друг начин една севернокорейска жена да се продаде и този начин бил малко по-приемлив.