От другата страна на река Тумън се простирали километри с високи царевични стъбла. В селата там имало достатъчно храна, но това, което не достигало, били жените. Традиционното предпочитание към синовете и ограниченията върху големината на семейството довели до демографско изкривяване и на всеки тринадесет момчета се раждали десет момичета. Младите жени често се премествали в градовете, за да запълват работните места в процъфтяващите китайски заводи, от които се печелело по-добре, отколкото от земеделска работа. Ергените в провинцията, особено онези над тридесет и пет и без пари или особен чар, трудно си намирали съпруги. Обръщали се към брачни посредници, които вземали приблизително триста долара за услугите си и повече, ако намерели жени, които са млади и привлекателни. Но младостта и красотата не били задължително условие. Търсели се и здрави жени около шейсетте, които да готвят и да въртят домакинството на по-възрастни вдовци.
За китайците севернокорейките притежават някаква тайнственост. Въпреки че гладът оставил отпечатък върху телата и тена им, жените от Северна Корея се смятат за едни от най-красивите в Азия. Южнокорейските мъже говорят за "пук ньо", "нам нам" – северни жени, южни мъже, – което се възприема като най-добрата генетична комбинация. Според китайците севернокорейските жени са по-скромни и покорни от китайките.
Ок Хи знаела всичко за китайския пазар за съпруги. Ако някоя жена в Чхонгджин изчезнела мистериозно, хората започвали да шепнат: "Тази уличница сигурно се е продала на китайците."
Обикновено сделката се осъществявала на гарата в Мусан.
Ако жената е сама, тя просто трябва да почака, докато някой се приближи към нея и ѝ направи оферта. Мъжът, който заговорил Ок Хи, се оказал приятел на съпруга ѝ. Сделката, която ѝ предложил, била следната: водач ще я придружи, за да премине безопасно реката до Китай. Ще ѝ дадат дрехи, бельо, храна и място, където да остане, докато ѝ намерят подходяща половинка. Брачният посредник щял да ѝ намери порядъчен мъж, с когото да живее като съпруга, въпреки че и двете страни били наясно, че бракът няма да бъде признат от китайското законодателство. В замяна тя трябвало да се съгласи да остане с избрания за нея мъж. Нямало да получи дял от печалбата.
Ок Хи приела при едно условие. Настояла мъжът да не говори корейски. Повечето севернокорейки предпочитали мъже от етническото корейско население, за да могат да общуват с тях, но не и Ок Хи.
– Никакви корейци – казала тя на посредника. – Искам да живея в нов свят, където никой не ме познава.
Мъжът, когото избрали за Ок Хи, бил фермер, малко над тридесетгодишен. Бил много нисък – 1.55 м, същият ръст като нейния. Имал глуповат вид, заради който Ок Хи заподозряла, че може да е умствено изостанал, и бил толкова срамежлив, че не я гледал в очите. Нищо чудно, че не е женен, помислила си тя. Запознали ги в малък ресторант от китайската страна на границата. Друга севернокорейка, която пътувала с нея, била продадена на мъж с доста по-висок ръст и по-жизнен. Усмихвал се и се смеел заедно с другите уредени мъже. Ок Хи почувствала прилив на завист, но си напомнила, че изборът бил неин – тя сама поискала мъж, когото никога да не може да обича.
Хиляди севернокорейски жени са продадени на китайци. Според някои данни три четвърти от всеки 100000 севернокорейски бегълци, живеещи в Китай, са жени и повече от половината от тях живеят в уреден брачен съюз с китайски мъже. Изобилстват истории за жени, които били пребивани, изнасилвани, държани оковани във вериги или принуждавани да работят като робини. Ок Хи имала доста повече късмет. Мъжът ѝ, който се казвал Минюен, не притежавал чара на нейния собствен съпруг, но бил толкова мил, че изглеждал прекалено невинен за този свят. Първия път, когато легнал с нея, я занесъл на ръце и измил краката ѝ в кофа с топла вода. Готвел ѝ специални ястия и не ѝ позволявал да мие съдовете. Родителите му се отнасяли с нея по същия любвеобилен начин.
Ок Хи живяла с него повече от две години. Научила достатъчно китайски, за да могат да си говорят. Разучила внимателно един детски географски атлас, за да може да се ориентира. Била изпратена на почти 1000 км югозападно от мястото, където пресякла границата, в Шандун, плодородна провинция западно от Циндао, в която се отглеждали памук и пшеница. Запомнила наизуст автобусните маршрути за града. През цялото време планирала бягството си.