Забременяла два пъти, но направила аборт. Въпреки че Минюен много искал дете, тя го убедила, че то ще бъде обречено на нещастие. Китайското правителство не признавало браковете със севернокорейки и детето им нямало да има право да бъде регистрирано като гражданин и да ходи на училище.
– Вече имам две деца в Северна Корея. Трябва да се върна при тях някой ден – казала му тя. Минюен кимнал тъжно.
Когато дошло време да тръгне, Минюен я изпратил до автобусната гара и ѝ дал сто долара. Разплакал се. Тя очаквала, че ще я моли да остане, но не го направил. Не бил толкова глупав, за колкото го помислила първоначално. Единственото, което ѝ казал било: "Моля те, бъди внимателна."
Пътуването на Ок Хи било опасно. До 2000 г. на китайците им било дошло до гуша от севернокорейски бегълци. Страхували се, че ще отнемат работните места на китайските граждани и ще нарушат етническото равновесие в Североизточен Китай. Правозащитниците твърдели, че Китай носи морална и законова отговорност за хората, дошли в търсене на храна и безопасно убежище, но китайците настоявали, че онези, които пресичат реката, са незаконни "икономически емигранти" и нямат право на закрила съгласно Конвенцията на ООН за статута на бежанците, по която Китай е страна. Вместо това китайците предпочели да се придържат към тайно споразумение, подписано през 1986 г. със севернокорейското Министерство на обществената сигурност, съгласно което двете страни се задължават да си сътрудничат срещу незаконното пресичане на границата.
Китайците започнали провеждането на периодични акции за залавяне на севернокорейски бегълци. Поставяли бариери в близост до границата и правели случайни проверки на документите за самоличност. След няколко месеца в Китай севернокорейците обикновено се охранвали и си купували нови дрехи. Не било толкова лесно да се различат от китайците. Затова на севернокорейската полиция било разрешено да влиза в страната, за да надушва сънародниците си. Самите бегълци често били вербувани за шпиони, за да проникват в местата, където се крият новопристигналите. Китайското правителство давало награда от четиридесет долара на всеки, който издаде севернокорейки, живеещи с китайски мъже. Жените били отвеждани от домовете им, от мнимите им съпрузи и децата им. На мъжете била налагана глоба, но децата оставали при тях. Поне осем хиляди жени били арестувани по време на една такава акция през март 2000 г. (Към 2009 г. строгият контрол върху севернокорейските бегълци продължава.)
Ок Хи била в безопасност в селото на китайския си съпруг, защото се намирало достатъчно далеч от границата със Северна Корея, за да е извън периметъра на полицейското издирване. Но за да изкара пари, трябвало да се върне в граничната зона, където имало хора, говорещи корейски, и по-големи възможности. Отчаяно искала да спечели пари, това било единственият ѝ шанс да откупи независимостта си и да вземе попечителство над децата си. Тъй като била добре нахранена и отпочинала, решила, че може да си намери работа в ресторант или завод и след това евентуално да започне свой собствен бизнес. Взела автобус, отиващ на север, не към мястото, където прекосила реката, а към Дандун, най-големият град на китайскокорейската граница. Дандун бил процъфтяващ град. Крайбрежната алея на река Ялу блестяла от стъклените фасади на нови административни и жилищни сгради, заобиколени от кранове. Просперитетът на града правел още по-голямо впечатление, когато се сравни с пустошта на Северна Корея, простираща се от другата страна на реката. Но скоро се оказало, че Дандун не е правилният избор за Ок Хи. Основната железопътна линия от Пекин до Пхенян минавала през града и голяма част от официалната търговия се осъществявала през реката, по Моста на дружбата между Китай и Корея. Севернокорейските държавни предприятия имали офиси в Дандун. Градът гъмжал от агенти под прикритие.
Арестували Ок Хи през януари 2001 г. и я прехвърлили през границата до полицейския участък в град Синуйчу. След като прекарала две години в Китай, Ок Хи била поразена от състоянието на Северна Корея. В най-лютата зима в полицейското управление нямало никакво отопление. Полицаи и арестувани треперели заедно в солидарност. Полицейски служител написал обвиненията срещу нея на парче дърво, защото нямали хартия. Въпреки всичко имала късмет. Наближавала амнистия за рождения ден на Ким Чен Ир. Хиляди осъдени за дребни провинения щели да бъдат освободени. Ок Хи била пусната само след няколко седмици.