Затворничките изпълвали три големи зали, които били толкова претъпкани, че жените трябвало да спят в редици на пода на една страна. Онези, за които нямало място, спели навън при тоалетните. На всеки няколко дни пристигали нови затворници, обикновено около стотина едновременно. Пазачите събличали и претърсвали новодошлите, отделяйки онези, които били очевидно бременни, и ги изпращали за аборт, независимо колко напреднала била бременността. Предполагали, че бащите на децата са китайци.
В "Нонгпо" жените били два пъти повече от мъжете, което отразява и съотношението между половете на бегълците. Когато Ок Хи опознала другите жени, била поразена от това колко подобни на нейната били техните истории. Много от тях били избягали от съпрузи и деца, мотивирайки действията си с желанието да донесат пари и храна на семействата си. Ок Хи била отвратена от тези жени, както се отвращавала и от себе си. Не си простила, че е изоставила децата си. "В какви чудовища сме се превърнали. Гладът ни е направил толкова зли" – мислела си тя.
В лагера имала много време за размисъл. Дългите часове робски труд били следвани от дълги нощи на самокритика. Затворниците получавали оскъдна храна и от време на време били подлагани на някоя друга жестокост. Но като цяло "Нонгпо" може би бил по-добър от другите трудови лагери. В събота следобед разрешавали на жените да изтеглят вода от кладенец на двора и да се изкъпят. Чистели си взаимно косите от въшки. През цялото време, което прекарала там, Ок Хи само веднъж видяла жена, която била жестоко бита. В момент на ярост тя се опитала да се покатери по стената на лагера. Било по-скоро моментен пристъп, отколкото истински опит за бягство, защото нямала никакъв шанс за успех, но пазачите я свалили на земята и я ритали и удряли пред погледите на другите затворници, докато не изпаднала в несвяст.
Като цяло на Ок Хи ѝ се струвало, че жените в "Нонгпо" не са толкова уплашени, колкото ядосани. Докато вършели принудителния труд, правейки тухли или изкоренявайки бурени от полята, на лицата им било изписано негодувание. "Цял живот сме слушали само лъжи. Целият ни живот е лъжа. Цялата система е лъжа" – мислела си Ок Хи и била сигурна, че и другите жени мислят същото.
Дори служителите в лагера се били отказали да превъзпитават затворниците. Те просто декламирали без всякакъв ентусиазъм лекциите, спускани им от Работническата партия. Изглежда всички били осъзнали лицемерието, в което живеят.
Един ден, докато жените събирали царевица, началникът на лагера дошъл, за да изнесе импровизирана лекция на нивата. Била обичайната пропаганда. Призовавал ги да се въоръжат с идеологията на Ким Ир Сен срещу изкушенията на капитализма и да се отдадат на служба на нацията.
След това поискал всеки, който обещава повече да не бяга в Китай, да вдигне ръка. Жените пристъпяли от крак на крак в напрегната тишина. Ок Хи се огледала. Нито една от тях не вдигнала ръка.
След като неудобната тишина продължила, началникът заговорил отново.
– Е, тогава следващия път, когато отидете в Китай, гледайте да не ви хванат.
Ок Хи вече планирала следващия си ход. Един ден трябвало да плеви зеленчуковите градини извън бетонните стени на комплекса, но в периметъра на телената ограда. Тя забелязала възрастна жена, която пасяла кози от другата страна, на оградата. Огледала се, за да се увери, че пазачите не я гледат, и заговорила жената през оградата. Предложила ѝ сделка – тя щяла да даде на жената бельото си, ако жената каже на майката на Ок Хи къде се намира дъщеря ѝ. В Северна Корея рядко се намирало бельо, а това на Ок Хи било ново, наскоро купено от Китай. Възрастната жена се съгласила.
Ок Хи клекнала и свалила долните си гащи. Навила ги на топка, сложила малка бележка с адреса на майка си и ги подала на жената през оградата.
Глава 17
ОТВОРИ ОЧИ
Г-жа Сонг не се учудила, когато разбрала, че Ок Хи е в "Нонгпо". Смятала, че е само въпрос на време дъщеря ѝ да попадне в затвора. Нямала новини от нея, откакто избягала от съпруга си преди три години, но предположила, че е в Китай с останалите уличници и изменници. Щом е предала страната, заслужава да бъде в затвора. Но дъщерята си е дъщеря. Г-жа Сонг не можела да остави първородното си дете да линее в най-ужасния затвор в Чхонгджин.