След толкова много години оцеляване на ръба г-жа Сонг била преглътнала много свои скрупули. Била развила умения за оцеляване на улицата. Отдавна научила, че с подкуп можеш да излезеш от почти всяко трудно положение. Стига да не те хванат да обиждаш Ким Чен Ир, с достатъчно пари можеш да се измъкнеш и от смъртна присъда. Затова тя отишла на черния пазар и купила десет стека цигари, всеки по 50 вона. После разпитала къде се намира службата по сигурността, която ръководи "Нонгпо". През цялото това време си мърморела под носа, че разглезената ѝ дъщеря ѝ е струвала дохода за цяла седмица.
След няколко дни Ок Хи се появила на вратата ѝ и припаднала в ръцете на майка си.
Когато я видяла, г-жа Сонг извикала ужасено. Било октомври, вече студено, а Ок Хи била почти гола и с боси крака. Обувките ѝ били нарязани на парчета от охраната в "Нонгпо", защото мислели, че крие пари в подметките. Била скъсала ръкавите на блузата си, за да ги използва да попива менструалната си кръв. Дала бельото си като подкуп. От дрехите ѝ били останали само дрипи. Косата ѝ гъмжала от въшки. Но след като я изкъпала, г-жа Сонг видяла, че Ок Хи е по-здрава, отколкото преди да избяга. Дори след седмици само на каша и сурови зърна царевица, които беряла на полето, мускулите ѝ били стегнати. Кожата ѝ била румена, свежа.
Ок Хи говорела, без да спира. В прилив на нервна еуфория тя разказвала за всичко в Китай – за белия ориз, който ядат на закуска, на обяд и на вечеря, за пазарите и за модата. Монолозите ѝ били отчасти разкази за пътешествието ѝ, отчасти политически тиради. Г-жа Сонг и двете ѝ по-малки, дъщери я слушали заедно.
– Какъв е животът в Южна Корея? – попитали я.
Ок Хи не знаела от първа ръка, но докато била в Китай, гледала много южнокорейска телевизия.
– Южна Корея е богата страна. Дори китайците не могат да мечтаят да я достигнат – казала им Ок Хи. – Кълна се, че ще отида в Южна Корея, преди да умра.
Докато Ок Хи разказвала въодушевено, сестрите ѝ седели на пода с кръстосани крака. Понякога били очаровани, друг път ужасени. Средната сестра, която била омъжена за пазач в железницата, била най-тесногръда. Големите ѝ очи се ококорвали все повече, докато Ок Хи говорела. По едно време тя я прекъснала, макар и колебливо, защото винаги се била страхувала от Ок Хи.
– Но нашият генерал е направил толкова много за нас – посочила към портретите на бащата и сина, които майка им била почистила същата сутрин.
– Не виждаш ли, че твоят генерал ви е превърнал всичките в пълни идиоти – троснала се пренебрежително Ок Хи.
Най-малката сестра Йонг Хи, която била разведена и живеела с майка им, споделяла мнението на сестра си, но се притеснявала от откритостта, с която говорела Ок Хи. Семейството минало през достатъчно мъка, нямали нужда от още неприятности. Въпреки че къщата на г-жа Сонг била самостоятелна, някой можело да подслушва отвън.
– Просто внимавай. Нека всички да внимаваме какво говорим, моля те – предупреждавала тя Ок Хи.
След като майка ѝ и сестрите ѝ се наслушали на нейните разкази, Ок Хи започнала да говори с други хора. Аджумите, които живеели в квартала, цъкали неодобрително с език, но любопитството ги изгаряло. Отбили се един следобед, за да поздравят Ок Хи с добре дошла, и се събрали около нея да слушат.
– Отворете си очите. Ще видите, че цялата страна е един затвор. Горките. Нямате представа как живеят хората в останалата част от света.
Всеки път, когато по телевизията се покажел образът на Ким Чен Ир, Ок Хи изпадала в пристъп на ярост.
– Лъжец! Измамник! Крадец! – викала тя на телевизора.
Накрая г-жа Сонг изгубила търпение. Своеволните приказки на Ок Хи излагали семейството на риск – било равносилно на държавна измяна. Ако не била собствената ѝ дъщеря, г-жа Сонг щяла да се чувства задължена да докладва заради задълженията ѝ към инминбана. Въпреки всичко, което се случило, г-жа Сонг продължила да вярва.
– Млъквай. Ти си предател на страната си – извикала веднъж г-жа Сонг на дъщеря си.
Ок Хи се стреснала, майка ѝ рядко повишавала тон, но въпреки това тя нямала намерение да мълчи. Дъщеря ѝ отвърнала, за да я раздразни.
– Защо ме роди в тази ужасна страна? – извикала – Кого обичаш повече? Ким Чен Ир или мен?
Майката и дъщерята се карали непрестанно. След четиридесет дни в къщата на майка си Ок Хи се възстановила достатъчно от изпитанията си в затвора, за да продължи живота си. Казала на майка си и на сестрите си, че си е взела поука от предишните грешки и че отново ще се опита да изкара пари в Китай. Но този път няма да се остави да я хванат. Г-жа Сонг неохотно дала на Ок Хи пари назаем. Ужасно много се тревожела за нея, но в същото време чувствала облекчение, че дъщеря ѝ ще си тръгне.