Седяла съвсем неподвижно с ръце на скута. Не била толкова нервна, колкото би се очаквало при дадените обстоятелства. Спокойствието ѝ се дължало на убеждението, че постъпва правилно. Решението ѝ да избяга било окончателно. Онази сутрин във фермата, когато се събудила от звука на електрическата оризоварка, всякакво съмнение изчезнало. Тогава решила да приеме поканата на Ок Хи да отиде в Южна Корея. Искала да види със собствените си очи света, в който надникнала през телевизора. Дъщерите и внуците ѝ ще имат своя шанс, положението в Северна Корея не може да продължава вечно, но на нея не ѝ оставали толкова много години. Щяла да се възползва от възможността, но първо искала да се върне в Чхонгджин, за да се сбогува както трябва с по-малките си дъщери. Искала да им обясни решението си и да им даде парите, които Ок Хи оставила за нея в Китай – почти хиляда долара.
– Не мога да оставя сестрите ти да мислят, че съм умряла – казала на Ок Хи.
Ок Хи била против. Тревожела се, че майка ѝ ще изгуби смелост или че сестрите ѝ ще я разубедят, но г-жа Сонг настоявала.
Останала в Чхонгджин един месец, защото река Тумън се наводнила по време на дъждовния сезон. Въпреки това г-жа Сонг не се разколебала нито за миг. Била изпълнена с твърда решимост, която ѝ помогнала да преодолее и най-рискованите моменти от бягството ѝ. Контрабандистите, които Ок Хи наела да я заведат в Южна Корея, били удивени, че тази миловидна възрастна жена с подправен паспорт може да се качи на борда на международен полет, без дори да се изпоти от страх.
Излизането от Китай и качването на самолета били най-опасната част от пътуването. Ако китайските имиграционни власти откриели, че паспортът ѝ е фалшив, щели да я арестуват и да я върнат обратно в Северна Корея, където щели да я изпратят в лагер. След като самолетът кацнал в Южна Корея, оставало само едно препятствие. Паспортът ѝ не бил достатъчно убедителен, за да заблуди южнокорейците, които щели веднага да открият, че е обявен за откраднат. Затова младият мъж на самолета щял да си го вземе обратно, преди да кацнат, и да изчезне в тълпата.
– Преструвай се, че не ме познаваш – казал ѝ той.
Тя трябвало да чака в дамската тоалетна, докато той излезе от летището. След това трябвало да отиде на гишето на имиграционните власти и да им каже истината.
Тя е Сонг Хи Сук, на петдесет и седем години, от Чхонгджин. Загубила е семейството си по време на глада и сега иска да започне нов живот с дъщеря си в Южна Корея. Повече нямало какво да крие.
В член III от конституцията си Южна Корея се провъзгласява за законната власт на целия Корейски полуостров, което означава, че всички жители, включително севернокорейците, са нейни граждани. Правото на гражданство на севернокорейците е потвърдено от Върховния съд през 1996 г. Но действителното положение е малко по-сложно. За да упражнят правото си на гражданство, севернокорейците трябва да стигнат до Южна Корея по своя воля. Това право не може да се изиска в посолството на Южна Корея в Пекин или в някое от консулствата. От някаква останала лоялност към комунистическия си съюзник, а и за да предотврати преминаването на милиони севернокорейци през границата, Китай не позволява на бегълците да се появяват с подобни искания в дипломатическите служби. Китайците са наясно, че масовото бягство на източногерманци през Унгария и Чехословакия през 1989 г. е довело до рухването на Берлинската стена и до падането на източногерманското управление.
Но и южнокорейското правителство предпочита да поддържа броя на бегълците в контролируеми граници. Приливът на бегълци на юг би създал огромна финансова и социална тежест.
Онези, които успяват да се доберат до страната, използват различни хитрини. Ако имат пари или връзки, могат да си намерят фалшиви паспорти и да летят със самолет до Южна Корея. Другата възможност е да се измъкнат от Китай през съседни страни като Монголия или Виетнам, където посолствата не са толкова строги при приемането на бегълци. Някои, макар и малко, успяват да влязат в европейски посолства или агенции на ООН в Китай и да искат убежище.
Много малка част от стоте хиляди или повече севернокорейци в Китай успяват да стигнат до Южна Корея. През 1998 г. е имало само 71 севернокорейци, които са поискали южнокорейско гражданство. През 1999 г. броят им се е увеличил на 148; през 2000 са били 312, а през 2001 – 583. През 2002 г. са приети 1139 севернокорейци. Оттогава всяка година в страната пристигат между 1000 и 3000 бегълци.
Когато г-жа Сонг пристигнала, южнокорейските имиграционни служители вече били свикнали с появата на севернокорейски граждани без документи на летището. Пристигането ѝ в Инчхон предизвикало суматоха, но не и паника.