Още щом слязла от самолета, г-жа Сонг изгубила ориентация. Сутринта, когато се качвала на самолета в Китай, стъпила на летище за пръв път в живота си, но онова нямало нищо общо с това, което видяла, когато пристигнала. Летището в Инчхон, чието изграждане струвало 5.5 милиарда долара, било отворило врати за пътници предишната година. Намира се недалеч от брега, където през 1950 г. дебаркирали войските на генерал Дъглас Макартър. Това е едно от най-големите летища в света, гигантска конструкция от стъкло и стомана. Слънчевата светлина струяла през огромните стъкла на дългия коридор за пристигащите. Хората се носели без усилие по движещата се пътека, тръгваща от изходите. Г-жа Сонг не знаела къде да отиде, затова вървяла с другите пътници, като гледала да е на безопасно разстояние от мъжа, който преди това я придружавал. Когато всички се наредили на опашка пред гишетата за проверка на документите, тя се вмъкнала в тоалетната, която ѝ се сторила също толкова объркваща, колкото и останалата част от летището. Не можела да разбере как да пусне водата в казанчето. Кранчетата на мивките се включвали и изключвали автоматично, без да ги докосваш. Подала глава от тоалетната, за да види дали мъжът е изчезнал, но го забелязала на опашката за проверка на документите, така че останала вътре. Оправила прясно накъдрената си коса и освежила грима си, взирайки се в непознатото лице, което я наблюдавало от огледалото.
Следващия път, когато погледнала, мъжа вече го нямало. Излязла от тоалетната и тръгнала да търси някой служител по сигурността. Почти се сблъскала с много висок мъж, чиято табелка, указваща длъжността му, била на нивото на погледа на г-жа Сонг. Тя се поклонила, както се прави, когато заговаряш висшестоящ, и изрецитирала репертоара си.
– Идвам от Северна Корея. Искам убежище тук – казала тя.
Мъжът бил чистач. Погледнал я учудено, но знаел какво да направи.
– Колко сте? – попитал я той, защото знаел, че бегълците обикновено пристигат на групи. Казала му, че е сама. Завел я в кабинет точно до гишето за проверка на документите. Били проведени няколко телефонни разговора и след няколко минути пристигнали агенти от Националната следствена служба, южнокорейският еквивалент на ЦРУ.
Разпитите на г-жа Сонг продължили почти месец. От летището я прехвърлили в общежитие на следствената служба, предназначено за новопристигнали бегълци. Не ѝ позволявали да напуска сградата, но Ок Хи можела да я посещава. Първата задача на следствената служба била да се увери, че г-жа Сонг не е нито шпионин, нито измамничка, защото през годините неведнъж били хващани севернокорейски агенти под прикритие, чиято мисия била да следят избягалите си съграждани. Агентите на службата трябвало да внимават и за китайци, които се престрували на севернокорейци, за да получат гражданство и помощи за установяване, които са на стойност повече от 20 000 долара. Г-жа Сонг била разпитвана всяка сутрин в продължение на два часа, след което трябвало да пише бележки за обсъжданите теми. Накарали я да опише под-робно някои забележителности в Чхонгджин – службите на Работническата партия, службите на държавна сигурност, границите на "ку" и "тонг", районите и кварталите, на които се делят всички корейски градове. Установила, че тези разпити всъщност ѝ доставят удоволствие – дали ѝ възможност да размишлява върху живота си. Следобед дремвала и гледала телевизия. Наслаждавала се на най-дребните удобства като хладилника, препълнен с кутии със сокове, всеки опакован поотделно с малка сламка.
По-късно си припомняше престоя в Националната следствена служба като първата истинска ваканция в живота си. След това щяла да започне трудната част.
За хора, изкарвали по-малко от долар на месец, не е лесно да се приспособят към тринадесетата най-голяма икономика в света. Доходът на глава от населението в Южна Корея е около 20 000 щатски долара на година, което е между четиринадесет и петдесет пъти повече от този в Северна Корея.
И от двете страни на демилитализираната зона упорито се пропагандира идеята, че Северна и Южна Корея са едно – хан нара, един народ, една нация, но след шестдесет години разделение между хората от двете страни са се появили значителни различия. Южна Корея е една от най-развитите в технологично отношение страни в света. Докато повечето севернокорейци нямат дори представа за съществуването на интернет, южната им съседка е с по-висок процент на домове с включен интернет от САЩ, Япония и повечето страни в Европа. През последния половин век Северна Корея е в културен и икономически застой. Езиците на двете части вече не са еднакви. Южнокорейската разновидност вече е изпълнена със заемки от английски. Хората се различават и физически. Средностатистическият южнокорейски седемнадесетгодишен младеж, който се храни с млечни шейкове и хамбургери, е с около 15 см по-висок от севернокореец на същата възраст. Севернокорейците се хранят и говорят като южнокорейците през 60-те години на миналия век.