Една от служителките в общежитието била деветнадесетгодишна неомъжена жена – на практика стара мома: Тя била твърде мършава, за да се смята за красива, но имало нещо в решителното ѝ поведение, което я правело привлекателна – излъчвала духовна и физическа сила. Тя имала голямо желание да се омъжи, дори и само за да избяга от майка си и сестрите си, с които живеела. След войната мъжете за женене били рядкост. Директорът на общежитието я запознал с Те У. Макар че бил колкото нея на ръст, той бил кавалер, качество, което успяло да се запази дори под черните сажди на каменовъглената мина. Тя почувствала прилив на съжаление към този младеж, който бил съвсем сам на света. Двамата се оженили същата година.
Те У бързо се адаптирал към северно корейския живот. За него било лесно да се впише. Корейците били един народ – "хан нара", една нация, както обичали да казват. Изглеждали по един и същи начин. Акцентът в Пхенян често бил обект на подигравки заради приликата му с гърления диалект на Пусан. В хаоса на военните години корейското население се размесило напълно. Поради страха от комунистите хиляди корейци, живеещи на север от 38-ия паралел избягали на юг – сред тях земевладелци, бизнесмени, християнски духовници и прояпонски настроени граждани. Далеч по-малък бил броят на привържениците на комунистическата идеология, които избягали на север. Безброй други хора без политически мотиви просто били избутвани нагоре или надолу в опитите си да избягат от бойните действия.
Никой не можел да каже кой е севернокореец и кой е южнокореец. Малко след като се оженили, Те У и съпругата му били прехвърлени в друга мина близо до Чхонгджин, където той не познавал никого. Нямало причина някой да подозира нещо нередно в произхода му, но Северна Корея има тази особеност, че винаги се намира някой, който знае.
След войната първата работа на Ким Ир Сен била да отсее враговете от приятелите. Започнал от най-високите нива с потенциалните му съперници за властта. Той се отървал от много от своите другари по оръжие, с които повел битката от Манджурия, срещу японските окупатори. Заповядал да арестуват основателите на Комунистическата партия в Южна Корея. Те били безценни по време на войната, но след като изпълнили задачата си, можело да бъдат отстранени. През 50-те години много хора били премахнати в заприличващата все повече на древна китайска империя държава, в която Ким Ир Сен бил неоспоримият владетел.
След това Великият вожд насочил вниманието си към обикновените хора. През 1958 г. започнал осъществяването на сложен проект за класифициране на всички севернокорейци според политическата им надеждност с амбициозната цел да реорганизира цялото общество. Когато китайската Червена гвардия започнала изкореняването на прокапиталистическите идеи по време на Културната революция през 60-те и 70-те години, това довело до хаос, в който господствал ужасът, защото съсед доносничел за съседа. Севернокорейците били методични до крайност. Всеки бил подлаган на осем проверки на произхода му. При определянето на "сонгбун", както се наричала системата за социално разделение, се вземал предвид произходът на родителите, на техните родители и дори на вторите братовчеди. Проверките за лоялност се провеждали на няколко етапа с вдъхновяващи Имена. Първият официален етап се наричал Първоначална Преценка на централната партия. Системата ставала по-прецизна в следващите фази, сред които Проектът за оценяване на хората между 1972 и 1974 г.
Въпреки че терминът, използван през двадесети век, е боциално инженерство, този процес е сходен с модернизирането на феодалната система, която задушавала корейците в предишните векове. В миналото те били ограничавани от кастова система, почти толкова строга колкото индийската. Благородниците носели бели ризи и високи черни шапки от конски косъм, а робите имали дървени нашийници около вратовете. Старата класова система заимствала много от учението на китайския философ Конфуций, който вярвал, че хората са част от строго определена социална пирамида. Ким Ир Сен взел най-нехуманните елементи от конфуцианството и ги комбинирал със сталинизъм. На върха на пирамидата вместо императора стоял Ким Ир Сен и неговото семейство.
Оттам надолу се подреждали петдесет и една категории, разпределени в три по-общи групи – група на най-верните, група на колебаещите се и група на враговете.