За севернокорейските бегълци често е трудно да се установят. Не е лесно да живееш в свободния свят, след като си избягал от тоталитарен режим. Бегълците трябва да преоткрият себе си в свят, който им предлага безкрайни възможности. Изборът къде да живееш, с какво да се занимаваш, дори какви дрехи да облечеш сутрин е достатъчно труден дори за тези от нас, за които това е нещо обичайно. А за хора, които са свикнали държавата да решава вместо тях, е истински шок.
Бегълците често се тормозят заради положението, в което се намират. Много от тях, дори повечето, искат да се върнат в Северна Корея. Голяма част от избягалите са убедени, че режимът на Ким Чен Ир е на ръба да се срине и че след няколко години ще се върнат в свободна държава. Предположението им не е съвсем неоснователно. В средата на 90-те години, по време на глада след смъртта на Ким Ир Сен и разпадането на Съветския съюз, всички очаквали, че краят е близо. Посетителите на Пхенян, които снимат издигащите се паметници, маршируващите в строй войници и кичозните социалистически плакати, неизменно се изумяват, че всичко това е оцеляло в двадесет и първи век. Една от туристическите агенции рекламира екскурзиите, които организира до Северна Корея, с мотото "Вижте го, докато все още го има".
Докато за останалия свят устойчивостта на режима в Северна Корея е любопитен факт, за севернокорейците е трагедия. Дори за онези, които са успели да избягат. Джун Санг няма шанс да види родителите си, които вече са на по седемдесет години, освен ако системата не се разпадне, докато те все още са живи. Той осъзнава, че кариерата на фармацевт не е най-доброто приложение на уменията и таланта му, призна ми го, когато се видяхме през януари 2010 г. Иска да се върне в Северна Корея, за да направи нещо, за да спаси страната си. Ми-ран, въпреки че роди второ дете през 2007 г., дъщеричка, завърши педагогика с надеждата да може да участва в реформите на образователната система в Северна Корея. Също така осъзнава, че единственият шанс за сестрите ѝ е да успеят да оцелеят до деня, в който лагерите бъдат отворени и пуснат затворниците. Дотогава могат само да чакат.
Епилог
ОЧАКВАНЕ
През петте години в Сеул, когато работих като кореспондент на "Лос Анджелис Таймс", присъствах на безброй вечери с мои колеги журналисти, с дипломати и хора от научните среди. В един момент разговорът неизменно стигаше до Северна Корея и много от присъстващите изразяваха мнение, че режимът на Ким Чен Ир скоро може да рухне.
Всъщност издръжливостта на севернокорейския режим е мистерия за много професионални наблюдатели на положението там. През 90-те години всички били единодушни, че краят му наближава. (През юни 1990 г. известният специалист по Северна Корея Николас Еберщат публикува есе, озаглавено "Началото на края на Северна Корея".) Въпреки всички препятствия обаче Северна Корея оцеля след падането на Берлинската стена, разпадането на Съветския съюз, пазарните реформи в Китай, смъртта на Ким Ир Сен, глада през 90-те и двата мандата на Джордж Буш-младши. Буш открито постави Северна Корея в "оста на злото" заедно с Иран и Ирак и намекваше, че Ким Чен Ир ще последва съдбата на Саддам Хюсеин. Но през 2010 г. Буш вече не е президент, а Ким Чен Ир все още е на власт, макар и в лошо зд-раве. Той е последният останал диктатор на двадесети век, жив анахронизъм.
Ким Чен Ир управлява страната си сякаш е разгарът на студената война, бълвайки гръмка пропаганда, недопускайки чужденци, заплашвайки реалните и въображаемите си врагове с ядрени оръжия и ракети. Северна Корея проведе два ядрени опита, през 2006 и през 2009 г. Почти две десетилетия дипломати от различните администрации на САЩ се провалиха в опитите си да постигнат споразумение със Северна Корея за отказ от ядрените ѝ програми в замяна на дипломатическо признаване от САЩ и официално подписване на мирен договор след края на Корейската война.
В настоящия момент напрежението между северната и южната част е по-голямо, отколкото в началото на 90-те години. На 26 март 2010 г. южнокорейският петролен кораб "Чхонан" беше взривен в Жълто море. Загинаха четиридесет и шест моряци. На 20 май южнокорейските следователи заявиха, че са открили сериозни доказателства, че корабът е бил ударен от севернокорейско торпедо. За да не отвърне със сила, Южна Корея прекрати всякаква икономическа помощ за Северна Корея. Избирането през 2007 г. на консервативния президент И Мьонг Пак сложи край на едно десетилетие на икономически и културен обмен, който беше гордостта на "слънчевата политика" на Ким Те Чжун. През 2008 г. след отказа на Северна Корея да се извини заради уж случайния инцидент със застрелването на южнокорейски турист бяха преустановени екскурзиите до планината Къмганг, които са един от източниците на твърда валута за страната.