Войнственото настроение в Пхенян върви ръка за ръка с икономическата безкомпромисност. Десетилетия след като останалата част от комунистическия свят капитулира пред капитализма, Ким Чен Ир се опитва да управлява икономиката по същия начин, както го е правил баща му през 50-те години на миналия век. Това, което постигна, на практика е да върне страната в състояние на пълна разруха, след като спря пазарните реформи, които са позволявали на хора като г-жа Сонг да оцелеят.
През последните няколко години Работническата партия е издала поредица от смехотворни правила без друга очевидна цел, освен да смаже естественото развитие на пазарната икономика. Забранили са на всички хора освен на жените над четиридесетгодишна възраст да продават стоки. Всички мъже и по-млади жени трябва да се явяват на работа в държавните предприятия, независимо че не получават заплати. Увеличени се ограниченията върху продуктите, които можеш да купуваш и продаваш. Специална полиция обикаля пазарите и конфискува всички вече незаконни стоки. Наред с ориза и царевицата соята също е забранена за продажба на пазара с абсурдния мотив, че може да бъде изнесена в Китай и препродадена на враговете в Южна Корея. Партията е издала забрани срещу китайските тоалетни принадлежности (защото причинявали изприщване) и китайските закуски (защото причинявали стомашно неразположение). Най-модерните дрехи, вкарвани от Китай, са забранени, защото имали прекалено крещящ и антисоциалистически вид. Ако няма приемливо извинение, партията просто казва на хората да не купуват продукти, на които пише "Произведено в Китай", защото трябва да подкрепят родното. Производство.
– Трябва да купуваме севернокорейски стоки вместо китайски. Но Северна Корея не произвежда нищо, всичко идва от Китай и на практика няма какво да купуваме – каза ми гневен севернокорейски бизнесмен, когото интервюирах миналата година в Китай. – Генералът ни иска да върне социализма такъв, какъвто беше преди.
До скоро хората са успявали да надхитрят полицията, като държат всички забранени стоки под масата или като ги скриват преди проверка. Но в края на 2009 г., когато Работническата партия извадила тежката артилерия, това се променило. На 30 ноември партията съобщила, че цялата валута, която е в обращение в момента, става невалидна и ще бъдат отпечатани нови банкноти. Привидната причина била да се предотврати инфлацията, като се махнат две нули от вона, чиято стойност по това време била 3500 за един щатски долар, за да се "укрепи националната валута и да се стабилизира обръщението на парите", както обяснил виещ служител на Работническата партия.
Всъщност това бил номер. Севернокорейският режим искал да конфискува парите, натрупани от хората, работещи на пазара. Според правилата хората можели да разменят до 100000 вона за новата валута, по-късно тази сума била увеличена на 300000, което означавало, че никой не може да има повече от 100 щатски долара на свое име. Преди това режимът правил този номер пет пъти, последният от които през 1992 г., но този път хората, работещи на пазара, наистина имали някакви пари и така зараждащата се средна класа, колкото и малка да била, само за един ден била ликвидирана.
– Не знам как да го обясня. Имаш чувството, че главата ти ще се пръсне. За един ден си изгубил всичките си пари. Хората влизаха в болница, изпаднали в шок – разказа ми седемнадесетгодишно момиче от Мусан през март 2010 г., когато бях от китайската страна на границата, за да интервюирам наскоро пристигналите от Северна Корея бегълци.
Заедно със смяната на валутата Работническата партия издала заповед за затварянето на всички пазари и забранила използването на чуждестранна валута. Този път хората се ядосали и имало известна съпротива. Вместо да предадат невалидната валута, те я тъпчели в тоалетните, хвърляли в океана или разпръсвали по улиците – отчасти, за да се отърват от доказателството, че са имали пари, отчасти, за да изразят гнева си. Един човек в Чхонгджин, който изгорил невалидната валута, бил екзекутиран за измяна, защото в огъня унищожил и лика на Ким Ир Сен, който бил на някои от банкнотите. Продавачите се съпротивлявали на полицаите, които се опитвали да затворят пазарите.